ФОКУСНИКЪТ (МАГЬОСНИКЪТ, ЖОНГЛЬОРЪТ)
Единицата е началото на всичко, числото на инициативата. Тя е първа сред всяка поредица и има особена символична важ­ност - като асото сред картите или командира сред войниците. Това не означава, че човекът-единица е непременно началник, а че е начело - първи, преди ос­таналите или просто в основата на нещата.

Разликата между нулата и единицата е качествена, каквато е разликата между нула къщи и една къща, нула живот и един живот. Единицата е онази, макар и малка промяна, след която светът вече не е същият. Тя е числото: на Бог Отец, който Създава Вселената чрез словото си. Единицата е независима, своенравна и държи да не я смесят с останалите. За работа в колектив не е чувала, а за пред­почитанията на другите не иска и да знае. Разликата между нулата и единицата е в целенасочената воля. Друг е въпросът, към какво е насочена тя.

Фокусникът от първи аркан на Тарото е изобразен с голяма шапка, чиято периферия се извива в знака на безкрайността. С едната си ръка е вдигнал жезъл (или вълшебна пръчица), а в другата държи монета, което показва, че той е връзката меж­ду божествената идея и земната форма - въплъщението и превъплъщението. На масичката пред него е разположена и останалата част от професионалния му инструментариум: нож (меч) и чаша. Тези четири предмета на Фокусника отговарят на четирите бои на малките аркани, както и на четирите еле­мента, изброени през V в. пр.Хр. от Емпедокъл: огън, земя, въздух и вода. Това са градивните елементи на света, готови да се разглобяват, сглобяват и преобразуват съобразно пове­лята на духа. До тях обаче виждаме и зарове, което означава, че с каквато и хармония да се гордее мирозданието, случай­ността винаги е участвала в направата му. Колкото до Фокус­ника, при неговата ловкост никога не можем да сме сигурни дали зарът направлява живота му, или се подчинява на волята му. Все пак, явява му се професионален инструмент.

Фокусник, магьосник или жонгльор? Кой е можел да ги от­личи? Фокусникът създава илюзията, че от нищо се появява нещо, а от мага се очаква, че прави това наистина. Но след като цялата материя е илюзия, каква е разликата между два­мата? Що се отнася до жонгльорството, то е част от уменията на един крайно сръчен в ръцете човек.

През ХII-ХIII в. във Франция благодарение на пробуждане­то на търговията и създаването на градове се появяват едни особени странстващи духовници, наречени голиарди. Събира­ли се по кръстопътищата, представяли се за мними студенти, развратничели, пишели поезия, пеели мръсни песни, сканда­лизирали хората, налитали на бой, пиянствали и обичали ха­зарта. Понякога, за да изкарат прехраната си, ставали жонг­льори или смешници. По това време започнали да наричат „жонгльор” всеки, който изглеждал опасен и имал бунтарски вид. „Ранното средновековие се потрудило да определи на все­ки съответното място, работа, съсловие, обществено положе­ние. Голиардите са бегълци”. Предпочитали учението пред ар­мията, но основната им цел била да си намерят меценат, чиито пари да вкарат в употреба. След тях остава Бурански песни, стиховете на Вийон, и много малко истински факти, защото обичали да разпространяват легенди за себе си. Средновековието добре е познавало персонажа от първа карта.

Фокусникът има множество достойни митологически предшественици. Сред тях е египетският бог Хнум, който въплъщава пряката градивна сила. Работата му е да извайва на грънчарското си колело телата на хората, на които им предстои да се родят. (Фокусникът не се занимава с нещо много по-различно в живота и „извайването” на деца е сред основните му занимания.) Разпознаваме Фокусника и в Заека на северноамериканските индианци, който винаги излиза по-хитър от другите. Може да се каже, че Бъгс Бъни му е нещо като праавнук. Тук трябва да споменем и Локи от скандинавската митология, който съществува, за да пакости. Във всеки древен пантеон има по един Фокусник, който се разпорежда в него както намери за добре.

Според гностическата традиция светът е създаден не от Бога, а от Демиурга (полубога), защото Бог е чист дух и не се зани­мава с материя, пък и не би направил такава бъркотия, каквато виждаме около себе си. А Демиургът няма нищо против да се захване със съзиданието. Той се забавлява, не се тревожи от доброто и злото, и макар в земен план да може всичко, не се е нагърбил с каквато и да е отговорност пред хората. Не е трудно в ръката на Демиурга да разпознаем вълшебната пръчица на Фокусника. Всъщност Фокусникът е съзиданието.

Ако търсим прекия митологичен прототип на Фокусника от Тарото, това е Хермес от гръцката митология, или както го наричат римляните, Меркурий. Още от първия ден на ражда­нето си той се впуска в активна дейност на ръба на позволе­ното. Успява да замени лирата си срещу лечебния кадуцей (крилат жезъл от две извити змии) на Аполон, но за да е по-сигурен, че сделката е изгодна, му открадва и няколко овце. Изобретателен, насмешлив, нехаен и склонен да послъгва, Хермес в най-възвишения си вид е бил почитан като бог на търговците. Но е имал и други прозвища, като „Царят на раз­бойниците” например. На творческата му изобретателност обаче дължим и лирата, нитрата, арфата, кесията за пари, пум­пала, обръча, теглилката.

Хермес пренася съобщения между боговете и прехвърля душите на хората в отвъдното. Умее да вкаменява или да превръща в птица, както и сам себе си да превръща в живот­но. Тези крайно несериозни на вид превъплъщения при по-настоятелно вглеждане могат да се окажат знаци за едно скри­то магическо присъствие под забавляващото се лице на бога-посредник. Те подсказват за смяната на агрегатните състоя­ния, химическата активност и алхимичния принцип разлагай и съединявай, а под тях се разкрива пази­телят на тайното алхимично знание Хермес Трисмегист. Ми­тичната личност, която води началото си от египетския бог на мъдростта Тот, създател на словото и писмото, учител по окултните изкуства. В късната си история египтяните имали навика да превеждат на гръцки името на Тот като Хермес.

Според Юнг Фокусникът е едновременно митична фигура и вътрешно психично изживяване. Основното му достойнство е това, че където и да се появи, превръща безсмисленото в смислено. Само че може да се разглежда дори като по-низш от зверовете, защото те разчитат изцяло на инстинкта, дока­то Фокусникът, независимо от всичките си умения, не е до­стигнал до истинска човешка осъзнатост. За разлика от Юнг, жените го харесват от пръв поглед.

Като човек Фокусникът е винаги сред хора, но разчита само на себе си. Той приковава вниманието на околните, когато си иска, изчезва, когато намери за добре, лъже без угризения, създава илюзии, пренарежда действителността. Не щади хо­рата, но само той може да направи живота им интересен. Фо­кусникът е идеалният наемник, защото се справя с всяка си­туация, но и най-лошият наемник, защото винаги е с един ход пред работодателя си. Прави всичко за пари, защото специ­алността му е да материализира идеите, но после ги пилее, защото парите всъщност не го интересуват. Ако някога се про­мени, Фокусникът или става идеалист и посвещава живота си на кауза, или става слуга на злото.

Фокусникът не гледа към бъдещето, защото далечните смет­ки не са му присъщи. Неговият инструмент е единствено на­стоящето, но пък умее да го върти както среднощен обирджия ножа си. Напуска живота така, както се е намесвал в чуждия - без да му мигне окото. Никой не знае по-добре от него, че светът е илюзия.

Фокусникът в литературата: Остал Бендер от „Двана­десетте стола”, Д'Артанян от „Тримата мускетари”, Хари Потър (в юношески смекчен вариант), Джеймс Бонд, Том Сойер, Хъкълбери Фин, Скарамуш, Шерлок Холмс, Пипи Дългото Чорапче, Хитър Петър от българския фолклор. Не може да се каже, че фокусникът поставя битийни въпроси пред читателя, но определено е най-любимият герой.

Фокусникът в киното: Киното просто обожава образа. Индиана Джоунс, Джеймс Бонд, Зоро, Супермен, Батман, Фан-фан Лалето, Мавърик, Багдатският крадец, Хан Соло от „Зведни войни”, Мадмартиган от „Уилоу”, Светецът от „Све­тецът”. Персонажът на Тодор Колев в „Опасен чар”, на Апо­стол Карамитев в „Специалист по всичко”, на Кирил Господинов в „Баш Майстора”. Приключенският филм, екшънът и фантастиката трудно дишат без този герой. Нищо не пречи фокусникът да е жена, както е например в „Дълга целувка за лека нощ”, или „Никита”. Телма и Луиз се превръщат във фокусници, но това е само част от еволюцията им, защото филмът е реалистичен.

Фокусникът в историята: Васил Левски и легендите за неговата неуловимост, умение да работи под носа на заптие­тата и да се изплъзва предрешен. Раковски, с всичките му превъплъщения на хайдутин, езиковед, потенциален жених, дервиш, търговец и преводач на султана.

Бащата на лечението в трансово състояние Франц Антон Месмер (1734-1815), който събирал пациентите си около го­ляма каца с железни стърготини, за да поемат „животински маг­нетизъм”. В сублимния момент, под звуците на музика, се поя­вявал сред тях с наметало и цилиндър. Излекува невероятен брой хора от най-различни болести чрез хипноза, но не съумя­ва да научи нито един човек на занаята си. Днес се смята, че Месмер е предшественикът на лечението чрез хипноза, но все още се спори дали е бил велик учен или долен шарлатан.

Хлодвиг (466-511), кралят-основател на франкската държава, който по средата на невъзможно тежко сражение извикала „О, ти, Бог на жена ми Клотилда, ако си по-силен от моите богове, дай ми победа, а аз после ще покръстя в твое име всичките си войници”. Като по чудо Хлодвиг оцелява и франките стават християни.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Пътуващият натрупва умения и сега може сам да избира съдбата си. От илюзиите е преминал към действие чрез което влияе на хората и въздейства върху обстоятелства! Светът се огъва в негова полза. Късметът помага на умния.

Тълкуване при гадаене: Съобразителност, бърза реак­ция, предприемчивост. Талант и мощна творческа енергия. Инициатива, с която ще пренаредите обстоятелствата във ваша полза. Номер, хитрина, която успява. Има рискове, но не и за майстора. Умение, гъвкавост, самоконтрол. В състезанието, в което участвате, вие сте първият и най-добрият.

Човек със свободна професия, свързана с въздейст­вие върху други хора: търговец, артист, шоумен, екс­трасенс, собственик на медия, политик, наемник, любимец на жените. Самоуверен, своенравен, непред­видим характер; бърз и по-способен от другите. Дви­жи се по ръба на позволеното. Живее според собстве­ните си закони.