ПАПЕСАТА (ВЪРХОВНАТА ЖРИЦА)
Както може да се очаква, няма по-двойствено число от двойка­та. Духът, еволюирайки, създава своя образ и подобие и се оглежда в него като в огледало. Между две точки в пространст­вото винаги може да се прокара ос и тогава в краищата й ще имамне две противоположности, свързани с общ критерий: доб­ро и зло, светлина и мрак, слън­це и луна, мъж и жена. И ако единицата дори по форма на­помня войнстващата мъжестве­ност, то двойката със змиевид­ните си извивки идва да покаже, че светът никога не е толкова прав и семпъл, колкото изглежда на пръв поглед. Двойката крие подтекст, втори план, двойно дъно. Оттук идват и обидните средновековни аналогии между жената, дявола, луната и мрака. Неяснотата е нещо, което тре­вожи. А в несигурния здрач на непрозримото всеки се отправя към единственото, на което може да се довери - високите сребърни кули на интуицията си. Това е замъкът на Папесата. Легендата за папеса Йоана се появява за пръв път в Евро­па около XII в. Тя била немска девойка от Майнц, която се влюбила в англичанин. Преоблечена като момче го последвала в Атина, а после и

в Рим, където се изучила на светите книги под името Йоханес Ангеликус. Поради всепризнатата си интелигентност се издигнала до папския престол. Твърди се, че тя е Папа Йоан VIII, предвождал католическото паства от 854 до 856 г., между Лъв IV и Венедикт III. За нещастие забременява и умира при раждане.

Тази легенда вероятно е носталгичен опит да се възвърне равновесието от древността, когато посветени мъже и жени са предвождали мистерийните шествия. За разлика от висшата йерархия на католическата църква, която и до днес не допуска жени в редиците си, в картите Таро има и Папеса, и Папа. По-нататък често ще бъдат използвани алтернативни­те им названия Жрица и Жрец, защото са по-близки до това, което наистина изразяват. Знакът на втори аркан е луната, която отразява слънчевите лъчи, както вдъхновението грее с лъчите на Божия интелект.

Жрицата е изобразявана като млада жена, която седи на трон между две колони. В много колоди те са дадени като черна и бяла, защото представляват двата полюса на мирозданието, чийто център на равновесие е тя. В Марсилското Таро те са прикрити от драперия с цвят на човешка кожа - материята ни пречи да видим това, което я поддържа, но ние знаем, че ко­лоните са там. В тази карта има повече неща, отколкото се виждат. Бялото було на Жрицата говори за нравствена чисто­та и същевременно прикритост. В ръцете си тя държи книга, на която е записана цялата мъдрост на света и истината за всеки човек. Малцина обаче са в състояние да разчетат напи­саното. Това се удава само на онези, които са готови да над­никнат с ясен поглед в себе си и да приемат видяното. Синьо­то наметало на Жрицата говори за интуиция и общуване с отвъдното, а под него е скрита червената дреха, която под­сказва, че истинското познание таи в себе си живата страст. Спуснатото платно между двете колони пази зад диплите си таен вход. През него се стига до скритата част на ума - несъзнаваното. Над главата й грее вечно променящата се луна.

Луната плува в небето с ритъма на женския цикъл от 28 дни и владее както приливите и отливите, така и психическо­то равновесие на хората. Не случайно по пълнолуние душевно болните изпадат в кризи и дори хора с устойчива психика не могат да спят. Поради цикличността на луната, окултистите я разделят на три образа - Артемида (младата нарастваща Луна), Селена (зрялата луна, пълнолунието) и Хеката (старата топяща се луна). Това деление не е безпроблемно. Селена е дъщеря на титани и е първоначалната лунна богиня в Древ­на Гърция. Артемида е дъщеря на Зевс и по-късно поема длъжността от Селена. Злата магьосница Хеката е контрапункт на Артемида, но в качеството си на владетелка на мрака и безлунната нощ, а не на стареещата луна. Независимо от не­съответствията в избора на наименованията, трите фази на Луната са мистично важни за човешките дейности. Начина­нията трябва да се започват във фазата на младата луна, жътва­та да се прибира по пълнолуние, а злото да се унищожава докато луната старее. Жрицата събира трите образа едновре­менно в една меняща се устойчивост.

Към Жрицата ни води и египетската богиня Сешат, почита­на под епитета „Тази, която стои начело на къщата с книги­те”. Тя е имала функцията да записва отредените на фараона години за управление, юбилеите и делата му, а след кончината му да изгради отвъдния му дом. Сешат носи на главата си украшение от седмолъчна звезда, оградена от сърпа на луна­та. Едно от езотеричните имена на Папесата е „Жрицата на сребърната звезда”.

Аспекти на Жрицата притежават много от важните боги­ни. Тя е Афродита, която макар да има много любовници, е вечно девствена, като красотата, която никога не можеш да обсебиш. Тя е и Изида, но не като майката на Хор и съпругата на Озирис, а като богиня на магическото изкуство и съживителка на мъртвите.

Лунният свят на Жрицата е лабиринт - там всичко е оче­видно и нищо не е ясно; всичко изглежда сигурно, но нищо не е това, което изглежда. Умът крие тайни дори за собственика си, а озарението е своенравно и летливо като лъч в нощта.

Като жена Жрицата е тази, която ще остане на разстояние. Независимо дали мъжът мисли, че по някакъв начин я е обвързал или не. Тя е девойката, която човек зърва в метрото миг преди да слезе на спирката; съученичката, на която нико га не събира кураж да се обясни в любов; красавицата, омъ­жена за неподходящ съпруг, която не желае любовник. Жри­цата е жадувана и недостъпна като истинското познание. В лошия си аспект тя е в състояние да разруши семейството и живота на някого не защото той й трябва, а защото така иска. Жрицата владее страшни оръжия, защото въображението и блянът са на нейна страна.

В еврейската окултна традиция може да бъде разпозната като Лилит (евр. „лил” - нощ). Тя е първата жена на Адам - не истинската, а първата, и е направена заедно с него, а не от реброто му. „Ние двамата сме равни - му казва тя, - понеже произхождаме от пръстта”. Така се скарват. Лилит побесня­ва, произнася името Господне и се превръща в зъл женски дух, който не изоставя Адам, а започва да го мами чрез съни­щата. През Ренесанса обаче Лилит добива облика на прекрасна и съблазнителна жена, на самодива, която опиянява. Но това не е странно, защото според легендата тя можела да си мени облика, също като луната.

В аналитичната психология откриваме Жрицата като Анимата, женският дял от психиката на всеки мъж. От нея зави­сят въображението и прозорливостта му. Анимата води ду­шата му към връзка с творческите му способности и интуи­ция. Стига, разбира се, да не го е обсебила, или той, уплашен пред силата й, да не я е отрекъл.

Жрицата е естествен съюзник на Фокусника, напълно в съгла­сие с Хераклит, според когото „противоположностите се при­вличат”. В живота срещата им се превръща в безкрайно инте­ресна игра на криеница, изненади и въодушевено интелектуал­но надбягване. Двамата особено ревностно пазят независимост­та си, така че ако случайно ги срещнете като семейство, този брак е по-странен, отколкото се вижда на пръв поглед.

Жрицата в литературата: Това е всяка жена, за която поетът или героят мечтае: Беатриче на Данте, Маргарита на Фауст, Маргарита на Майстора, Смуглата дама от Шекспиро­вите сонети, Безжалостната красавица на Кийтс, Дулцинея на Дон Кихот, Снежанка от приказките, злата Моргана (повелителката на феите от „Смъртта на Артур”), Ирина от „Тютюн”. Що се отнася до последния цитиран роман, Димитър Димов прави опит под диктата на партийната критика да вне­се и втори образ на Жрица - Лила. С благородния си провал само доказва, че Жрицата не може да бъде галванизирана в живот от позициите на класовата борба.

Жрицата в киното: „Тя е толкова прекрасна”, „Хубава жена”, „Жана Д'Арк", „Евита” (като мюзикъл), „Ах, тази Мери” (в комедиен вариант). Образът е толкова вездесъщ, че няма нужда да се прекалява с изброяването. Не е казано, че жрицата може да бъде единствено от женски пол - „Златно кадифе”, „Интервю с вампир”, „Играчка-плачка” и „Плани­ната Броукбек” показват това.

Жрицата в историята: Жана Д' Арк, Райна Княгиня, Клеопатра, Савската царица. Лора Каравелова, Дора Габе и Ели­савета Багряна са типични примери от българския светски ели. Смъртта на Уелската принцеса, лейди Даяна Спенсър, доведе света до потрес, а сънародниците й до масов емоцио­нален шок, с което още веднъж показа силата на въздействие на Жрицата. Тя лесно се превръща в култ.

Ключ към психологическото състояние на пътуващия през картите: Пътуващият вече умее да действа, но сега разбира, че не всичко е така просто, както изглежда на повърхността. Светът се движи и от невидими сили, най-невероятните от които човек носи в себе си. Пътуващият се научава да вярва на интуицията си.

Тълкуване при гадаене: Вдъхновение, знание, интуиция, просветление, умението да схванеш смисъла под повърхността, да вникнеш в Божия промисъл. Дистан­ция, сдържаност. Праг към мистериите, общуване с отвъдното. Безсъзнателното. Владеете душата на някого. Тайни знания, които бихте споделили само ако намерите за добре. Научавате неща, които ще ви доне­сат сила и успех. Хрумва ви решение на „неразрешим” проблем. Висока репутация. Магически способности.

Дистанцирана, интелигентна жена. При гадаене на мъж: Тази, която владее въображението ви. Копнеж, мечта. Жена, която мисли за вас, макар и да не ви го показва. Дискретна покровителка.