Тълкуване при гадаене: Успех, триумф, победа. Талант, заслужени почести. Постижение, пред което всички ще се възхитят. Слава. Враговете са сразени

Атлет, състезател, военен.

Обърната: Безсилие. Не достига воля за победа. Вра­говете тържествуват. Фатални колебания, липса на посока. Не оставяйте започнатото недовършено. Аро­гантност, груба саморазправа. Бунт. Юздите са изпус­нати. Хаос, нещата вървят на самотек.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох, колесничарят изплющя с камшик и конете - черен и бял - препуснаха. Колесницата се втурна по зелената ливада към близкото езеро, което се простираше чак до хори­зонта. Вместо да спре пред езерото, тя се понесе по повърхността му, а после се издигна във въздуха. Когато се насочи към слънцето, сцената много ми заприлича на Влюбе­ните, но Колесницата не потъна в слънцето като мъжа от шести аркан, а премина през него, оставяйки дупка. Приземи се сред тълпа от аплодиращи хора, някои от които хвърляха цветя. Колесничарят дефилира пред тях в златна броня и за­творен шлем.

Изчаках го далеч от възторжените посрещачи. Поисках да смъкне шлема си, за да го видя кой е. Той изпълни молбата ми. На мястото на лицето му потрепваше дъга от менящи се цветове, сред които изплуваха ту едни черти, ту други.

Попитах го:

- Ти говориш ли?

- Да. Но много бързам - отвърна той и даде знак на конете.

Излязох.

Защото е поставен в средата, сякаш

коронясам с целия свят, и като добър

колесничар е подсигурил колесницата на

света и я е привързал към себе си, за да не

се носи без посока. А юздите са живот и

душа, и дух, и безсмъртие, и пораждане.

И той е отпуснал юздите, за да не се

носи светът далеч от него, но ако трябва

да кажем истината, заедно с него.

XVI Определения на Асклепий

към цар Амон

Сокрш Некмепсим

 

* * *

Справедливостта без сила е безпомощ­на,

силата без справедливост е тира­ния...

Неспособни да подкрепим справед­ливостта със сила,

ние сме издигнали силата в справедливост.

Блез Паскал Размисли

Прощава се всичко на онзи, който сам

не си прощава нищо.

Конфуций Поучения

Господа съдии! След малко вие ще се

оттеглите, за да решите по-нататъш­ната

житейска съдба на моя доверител.

И аз ви моля, господа съдии, единствено

затова ви моля, само за това, преди да я

решите, представете си за миг, че на

земята живееше само Гавраил.

Чавдар Ценов Щраусовете на валс

СПРАВЕДЛИВОСТТА
Осмицата е числото на пълното равновесие. Тя се разделя на 2 четворки, всяка от които се раз­деля на по 2 двойки. След окон­чателното 7, което тържествува в своята пълнота, осмицата вна­ся неминуемия елемент на противоборство и относителност. Нищо в живота не съществува само по себе си - дъждовете са добри за дърветата, но лоши за камъка; вълците са добри за природния баланс, но лоши за овчарите; печалбата за един е загуба за друг. Балансът е усло­вие за съществуването на Все­лената и може да бъде изменян, но не и премахнат.

Ето защо кабалистите казват, че зад всяка сефира от Дървото на живота съществува съща­та тъмна сефира, която да я уравновесява. А според древните правила на магията не можеш да създаваш от нищо нещо, за­щото балансът на света няма да позволи да бъде нарушен.

Магическата поява на нещо изгодно ще се съпътства от по­явата на нещо неизгодно - „цената”, защото промяната ще се дължи на личните вмешателства в хармоничната тъкан, която свързва всички ни. Много хора усещат това и се страхуват, че ако например спечелят пари от лотарията, могат да загу­бят нещо друго, което е ценно за тях. Всеки иска да е сигурен, че е заслужил щастието си, защото иначе рано или късно плаща за неправдата да му се радва.

Справедливостта от картите Таро държи в лявата си ръка везни, а в дясната меч. Тя едновременно претегля и наказва, защото законът е нищо, ако не може да бъде наложен. Спра­ведливостта осигурява баланса не само в света като цяло, но и в живота на всеки отделен човек. Там тя се явява като отго­вор на личното поведение, възнаграждава добрите дела и на­казва лошите. Хората са отбелязали това явление в поговор­ките „каквото повикало, такова се обадило”, „каквото си на-дробил, това ще си сърбаш”, „който сее ветрове, жъне бури”, „който не работи, не трябва да яде”, „сега ще легнеш на как­вото си си постлал”, „добрите неща се случват на добрите хора”, „който нож вади, от нож умира”, „който копае гроб другиму, сам пада в него”, „който се смее последен, се смее най-добре”. Силата на Справедливостта е толкова видима, че езикът сякаш не може да се насити да я изтъква.

Фигурата от осми аркан видимо наподобява древногръцка­та богиня на божественото правосъдие и закона Темида, с тази разлика, че картите никога не са представяли Справедливост­та с вързани очи. Този символ на безпристрастието е премах­нат в полза на проницателния поглед, от който никой не може да се скрие.

Темида („правило”, но и „вселенският по­рядък”) се занимава не толкова с моралната страна на спра­ведливостта, колкото с всеобщите закономерности, съобраз­но които Космосът съществува. Тя е дъщеря на титаните Уран и Гея - небето и земята. От своя страна е майка на трите орис­ници - Клото, която преде нишката на живота на всеки човек; Лахезис, която я отмерва; и Атропос, която я прерязва. Ней­ни деца са също и четирите сезона. Дотук Темида е пресечна точка на три равновесни системи: от два елемента (небето и земята), три елемента (раждане, живот и смърт) и четири еле­мента (пролет, лято, есен, зима). Очевидно законът стои в центъра на всички вселенски кръговрати. Постоянна спътни­ца на Зевс, тя го съветва, раздава награди и наказания.

Древните гърци обаче са оставили „углавните престъпле­ния” специално на Немезида, олицетворение на божествения гняв. Тя се е грижела за възстановяването на равновесието откъм неприятната му страна. Смятало се е, че хората могат да разярят боговете по два начина: като нарушат моралните закони или като натрупат толкова земни блага, че се превърнат в господари на събратята си. Немезида е бдяла такова нещо да не се случи. Изобразяват я с показалец върху устните, ве­роятно за да напомня, че човек се вкарва в беда още,от непремерените думи.

Смисълът на Справедливостта е в нейната всеобхватност. Ако има време или място, където някой би бил защитен от нея, това просто ще означава, че справедливост няма. Ако тя съществува, значи е навсякъде - и в живота, и в смъртта. В Египет крилатата богиня Маат е въплъщение на правото, ис­тината и закона, върху който се основава всичко съществува­що. Освен че властва над всяко начало и край, над „всички времена и светове”, Маат присъства и на съда на душата в отвъдното. Там Анубис, богът чакал, поставял от едната страна на везната сърцето на мъртвия, а от другата - перото на Маат. Тежестта на двете е трябвало да излезе равна.

Везната означава не само справедливост, но и баланс, рав­новесие, претегляне, рационално мислене, дистанция на по­гледа. Ако аргументите са изцяло в полза на едната страна, тогава няма какво да се мери. Ако арбитърът е взел страна, тогава също няма какво да се мери. Но тъй като при повечето двустранни конфликти по нещо натежава и в двете блюда, без­пристрастието е неотделимо от Справедливостта.

Аналитичната психология твърди, че противоположности­те са неделима част от функционирането на психичния жи­вот. Противоположностите, обединени в обща двойка, по при­рода са несъвместими. Обикновено човек не осъзнава, че ги носи у себе си. Нарушаването на баланса между двете край­ности може да го постави във властта ту на едната, ту на дру­гата, но това мъчително люшкане подсказва, че съзнанието му започва да се пробужда. От този момент нататък вътреш­ните противоположности могат да се помирят само на ново равнище. Това става единствено ако личността открие смисъла на съществуванието.

По този начин осми аркан се оказва предвестник на идваща­та равносметка. Дотук картите изразяваха активната, слънче­ва част от живота на човека и ще продължат така до Колелото на съдбата. Младият човек расте, разгръща се и се изявява. Справедливостта е първото напомняне, че животът неизменно възстановява баланса си. Постепенно мислите за душата се наместват между мислите за тялото, постигнатото започва да се сравнява с отложеното. В началото на средната възраст ехо­то на всяко случайно подвикване започва да се връща

Справедливостта е една от четирите християнски доброде­тели. Другите три са Силата, Умереността и Благоразумието (Мъдростта). Силата и Умереността присъстват в 11 и 14 кар­та, но Благоразумието липсва сред големите аркани. Това е повод за разгръщане на преки и задочни дискусии между по­знавачите на Тарото, всеки от които предлага свое обяснение на загадката. Антоан дьо Жеблен (1719-1784) открива благо­разумието скрито зад Обесения, който сломява плътта, за да открие мъдростта. Артър Уейт го търси в Отшелника, който живее настрана от панаира на живота. Гарет Найт (род. 1930 г.) приема, че то е изобразено в Света заради звездния ореол, който в някои колоди четири от картите имат - а те са Спра­ведливостта, Силата, Умереността и Светът. Някои дори са склонни да решат въпроса радикално, твърдейки, че самото изучаване на Тарото изисква благоразумие. Лично аз смятам, че нещата са такива, каквито са, и щом в Тарото липсва Бла­горазумие, фактът трябва да се приеме.

Къде в този свят от милиарди хора, отдадени на разнопо­сочните си действия, се пресичат личната и всеобщата Спра­ведливост? Исус Христос дава ясен отговор:

„Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; ожаднях и Ме напоихте; болен бях и Ме посетихте! В тъмница бях и Ме споходихте.

Тогава праведните в отговор ще му кажат:

Господи, кога те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме? (...)

А царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Поне­же сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на мене сте го направили”.

Матея, 25:34-40

Справедливостта в литературата: „Престъпление и на­казание”. Жанрът на съдебния трилър. Освен това: Граф Мои­те Кристо наказва похитителите си, злата мащеха се пука от яд, Пепеляшка се омъжва за принца. Хамлет има проблем с въздаването на справедливост, защото един от участниците в престъплението срещу баща му е майка му. Това го спира да действа и всъщност прави пиесата толкова изключителна. Спра­ведливостта се явява най-често под формата на удовлетворе­ние, възмездие или изобличаване. Не е обаче задължително свързана с усещането за приятна компенсация - Едип Цар сам си избожда очите, когато научава, че без да знае е убил баща си и е бил съпруг на майка си. Това самонаказание прилича по-скоро на извинение пред боговете, с него той не може да по­прави нищо. Аполон пък прави свещено мястото, където Едип умира, за да внесе нова корекция на равновесието във везните.

Справедливостта в киното: „Фирмата”, „Разплатата”, „Непростимо”, „Дванадесет разгневени мъже”. Безсмислено е да се изброява - появят ли се съдебни заседатели или Клинт Истууд, става дума за осми аркан и нищо по-малко.

Справедливостта в историята: След Освобождението на­рочно разпокъсана България се обединява сама. Войнолюбецът Хитлер се самоубива, като преживява поражението си докрай. Жадният за революционна слава Марат е убит във ваната. Алчният Филип IV Хубави намира смъртта си няколко месеца след като присвоява богатствата на тамплиерите. Тамплиерите загиват, когато от монаси се превръщат в банкери.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: Страстта за победа на всяка цена отстъпва пред баланса на трезвия ум, който трябва да претегли и отсъ­ди сложните казуси на живота.

Тълкуване при гадаене: Правдата възтържествува. Благоприятен изход от съдебно дело. Правни въпро­си. Претегляне на всички „за” и „против” и в крайна сметка съгласие. Подписване на важен документ. Ще бъдете преценяван и одобрен. Всичко ще се реши по справедливост.