Човек, който няма да приеме „не” за отговор

Обърната: Страстите надделяват и жаждата за бързо удовлетворяване на желанията погубва. Нетърпение, своенравие, глезотия. Роб на моментните хрумвания. Липсва ви устойчивост, за да доведете нещата докрай. Не будите респект сред враговете си.

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Когато влязох, Силата без усилие затвори устата на лъва до себе си. Намирахме се на широка поляна и отстрани леже­ше още цяла глутница лъвове. Внезапно те се изправиха и се наредиха в полукръг около жената. Бяха общо 11, като с ней­ния лъв биха станали 12, но той стоеше до нея и някак не принадлежеше към стадото.

Силата ги поведе към близката река, където прекосихме водата и излязохме на един остров. Силата седна на земята и лъвовете я последваха. Островът потегли нагоре по течение­то като лодка, а коритото на реката се разширяваше там, откъ­дето той минаваше.

От двете ни страни се редуваха планини и поляни. Над нас премина Слънцето, а после една по една и планетите от Слънче­вата система. Когато дойде ред на Луната, денят се смени с нощ, а реката ни издигаше все по-нависоко и по-нависоко, за­щото се движехме към извора. Той се оказа върху острия връх на една планина. Бяхме в най-високата точка на света, а под нас във всички посоки се разстилаше земното кълбо.

После се спуснахме и аз тръгнах към изхода, заобиколена от единадесетте ръмжащи лъва. Когато се опитвах да ги отпъдя, те заръмжаваха още по-силно, а когато седнех, и те сяда­ха кротко около мене. Изправех ли се да продължа, те отново скачаха и оголваха зъби.

Стигнах до изхода и видях зад себе си жената с покорния лъв. Тя имаше яки мускулести рамене и приличаше на селян­ка, облечена в благороднически дрехи.

- Това са твоите лъвове - каза тя. - Ще ти се подчини само този, когото наречеш по име. Трябва един по един да ги назовеш.

После ми обърна широкия си гръб и подсвирна на лъвове­те като на овчарски кучета. Те незабавно я последваха.

Излязох от картата.

И тогава в един ред те се издигат към

Бащата и се предават на Силите, и

самите те стават Сили и стават в

Бога. Това е добрият край на тези,

които имат знание - да се обожествят.

И така, какво чакаш? Няма ли, след

като си получил всичко, да станеш водач

на достойните, та Богът да спаси човешкия

род чрез теб?

ПОЙМАНДРЕС НА ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ

* * *

Излязох на Чаринг Крос да видя генерал-

майор Харисън обесен, влачен и разчетворен;

което и беше извършено, а той

изглеж­даше толкова весел, колкото всеки друг

би бил в неговото състояние.

Самюел Пийпис Дневник, 13 окт. 1660 г.

На тогавашния политически жаргон

думата „интелигент” бе оскърбителна.

Тя означаваше човек, който не разбира

живо­та и е откъснат от народа.

Всички комуни­сти, които по

онова време бяха обесени от други

комунисти, биваха удостоявани с

това оскърбление. За тях казваха,

че витаели из облаците, за разлика от

онези, които здраво стъпват на земята.

Затова в известен смисъл беше справедливо,

че за наказание достъпът до земята бе

оконча­телно отказан на краката им

и те остана­ха да висят малко над нея.

Милан Кундера

Книга на смеха и забравата

Аварийният изход е отворен,

хоризонтът още не е.

На си ти аварийния изход,

дай си ми хоризонта.

Мирела Иванова Знаци II

ОБЕСЕНИЯТ
Дванадесет не просто не бива да се редуцира до едноцифрено число, то има и свое отделно име, „дузина”. Дванадесет са ме­сеците в годината, часовете на деня, часовете на нощта, подви­зите на Херкулес, апостолите на Исус Христос, рицарите на крал Артур, синовете на Яков, израилските племена, знаците на зо­диака, животните от китайския зодиак. Всичко това говори за завършен цикъл, пълнота, по­стижение. Ако все пак го реду­цираме, то ще получим 1+2 = 3 и отново ще видим плода от съчетанието на противополож­ностите, в случая мъжкото и женското начало.

Мистичната тържественост на 12 може да си съперничи само с тази на 7, но ако се взрем по-добре, ще видим, че седмицата се състои от 3 + 4, а 12 - от 3 х 4. И в двата случая наблюдаваме съчетание от тройка (дух) И четворка (материя).

Седмицата обаче е неделима на нищо освен на себе си и в този смисъл е окончателна и статична, докато дванадесетицата е динамична, защото елементите й могат да се разместват като кубчета. Някои смятат, че Исус е избрал 12 ученика, за да прославя Троицата по четирите кра­ища на света. А според алхимиците светът е съставени от четирите елемента на Емпедокъл (земя, въздух, огън и вода), умножени по трите фази на съществуването (еволюция, кул­минация и инволюция). В 12 имаме спускане на духа в мате­рията и издигането му над нея.

Обесеният е карта, която на пръв поглед всява ужас. Млад мъж е вързан за единия си крак върху П-образна бесилка е листа, а главата му се спуска чак до вдлъбнатина в земята. Картата просто трябва да се погледне втори път. Тогава пра­ви впечатление, че изражението на Обесения е спокойно и някак унесено, че бесилката се състои от живи дървета (в някои варианти на Марсилското таро по бесилката растат зелени листа, а в други - двете й опори се издигат от затревени хълмчета), така че краката му доброволно се пресичат в кръст и че цялостното впечатление е за живот, а не за смърт. Какво е това състояние, което говори за живот в смъртта или за смърт в живота?

Один, цар на боговете в скандинавската митология, привър­зал крака си за Свещеното дърво и увиснал на него с главата надолу. Ранен от собственото си копие и пострадал от собстве­ната си ръка, той поднесъл себе си в жертва на себе си. Девет дни и нощи се взирал в черните води на езерото Нифлхейм, за да открие това, за което плащал с телесна агония. Накрая пото­пил ръка в студените води и извадил оттам руните - свещените знаци на знанието, магията и могъществото. Один ги изрязал върху дръжката на копието си, а след това и върху всички пред­мети. Така всяка част от света му се подчинила.

Саможертвата е своеобразна сделка с Космоса. Човек пред­варително дава от себе си нещо ценно, за да получи от небето нещо друго, още по-ценно. Така той изменя космическото рав­новесие в полза на желанието си. Легендата за Один крие раз­ковничето за тълкуването на дванадесети аркан. Тя показва, че не може да се постигне духовен напредък без лишения, но за онзи, който се е устремил нагоре, усилието далеч не е така мъчително, както изглежда отвън. Обесеният прави добро­волна жертва за висока цел. Постъпката му е плод на филосо­фия, на вътрешно убеждение, и дори може да се каже, че не е никаква жертва. Защото от какво толкова се лишава човекът, който упорито следва пътя си? Той винаги е щастлив посвоему. Духът е изпитал първата си болка още когато се е спуснал в тялото, но именно чрез тялото той ще спечели нови знания. Картата, най-общо казано, означава слизането на духа в ма­терията (инволюция) и възвисяването му над нея (еволюция).

Елементите около централната фигура, някои от които вече споменахме, също заслужават внимание. Макар на пръв пог­лед да изглеждат произволно събрани от различни митоло­гични извори, те всъщност образуват своя собствена знакова система.

Кръстът, който краката на Обесения образуват, е древен символ на центъра на света, пресечна точка между небето и земята. Хоризонталната линия означава земното, рационалното, пасивното, отрицателното начало (тялото на Обесения безпомощно страда), а вертикалната - небесното, духовното, интелектуалното, активното, положителното (страданието е осъзната част от мисията). Това съчетание напълно съответ­ства на символиката на четворката и тройката. Кръстът обо­значава дуализма в природата и напомня, че човек е обединение на двете противоположности - дух и материя. Поради възможността рамената на кръста да бъдат безкрайно удължа­вани, той символизира и вечния живот.

Зелените листа по бесилката, симетрично разделени на две по шест, отново ни насочват към дванадесетте месеца на го­дината и редуването на топли и студени сезони. Цикличността в природата е доказателство за способността на живота да се самовъзстановява. И да възкръсва след мъчението.

В аналитичната психология себеотричането е знак, че съзна­нието е приело даден принцип за висш и спрямо него подреж­да останалите стойности. Според Юнг всеки човек рано или късно се изправя пред саможертвата и тогава му се налага да остави някоя ценена от него психологическа позиция. Това не е просто адаптация, а травматичен отказ от познатото. Човек отстъпва от една нагласа на Аз-а в полза на друга, за­щото в нея вижда по-голям смисъл.

В живота Обесеният може да се срещне на неочаквани мес­та и обикновено младее, защото триенето на материалния свят много не му се отразява. Тук отново важи често повтаряният досега израз „от пръв поглед/но при по-подробно вглеждане”. Обесеният може да е учен, който денонощно хаби очите си, за да се добере до някакъв резултат под микроскопа. Може да е шефка на финансов отдел, която напуска добре платената си работа, за да участва в доброволческа мисия. Може да е нарко­ман, монахиня, граф-археолог, бедуин-мореплавател, емигрант или министър, който търси вода с пръчки. Въпросът е, че всич­ко, което Обесеният прави, го прави с дълбоко философско убеждение и в захлас. Чувства се отлично в кожата си, за голя­ма изненада на околните. Той е свързан толкова малко със зе­мята, че няма начин като отвее да не сочи право към центъра й. И никой външен земетръс не може да му повлияе.

Екстазът на Обесения, може да се сравни само с този на мистика или на новопосветения. В романа си „Златното ма­гаре” римският писател Апулей (ок. 45-125) описва как след нощна инициация героят на повествованието Луций получа­ва дванадесетте звезди на посветения и се озовава с факел в ръка и палмов венец на главата върху дървен подиум пред статуята на Изида. Как стига до тези символични атрибути на просветлението и безсмъртието? Ето какво обяснява той:

„Пристъпих до границата на смъртта, пристъпих прага на Прозерпина и отново се върнах, преминавайки през всички тайнства; посред нощ видях слънце, сияещо в блестяща свет­лина, пристъпих лично пред подземните и небесни богове и отблизо им се поклоних”. Няма слънце посред нощ освен за Обесения.

Обесеният би приличал на Глупака, ако последният имаше някакви убеждения. Би приличал на Папата, ако бе склонен да разказва за преживяванията си. Би приличал на Отшелни­ка, ако си правеше труда да страни от другите. Би приличал на Силата, ако не раняваше сам себе си. Хора като Обесения обаче дори не се интересуват дали приличат на някого. Те съзерцават света единствено през вътрешното си око и глед­ката им е предостатъчна.

Обесеният в литературата: Капитан Немо, конструи­рал собствената си подводница и посветен на собствената си битка в романа на Жул Верн. Малкият герой от „Приказка без край” на Михаел Енде, който се крие, за да чете. Порас­налото момче от „Пилето” на Уилям Уортън, което си пред­ставя, че е канарче, макар че той го прави, за да избяга от света. Героите на Радичков. В много случаи Обесеният е авторовият Аз в мемоарните книги на захласнати от някаква идея хора, така че виж „Обесеният в историята”.

Обесеният в киното: „Аризонска мечта”, „Досиетата X”, „Светът на Уейн”. Оракулът в „Матрицата”. Романтично лу­дият Дон Жуан в интерпретацията на Джони Деп. Момчето от „Сред дивата природа”, което се отказва от следването, унищожава документите си, хваща пътя и умира в Аляска - съчетава философията на Обесеният заедно с предсоциалността на Глупака и трансформацията на Смъртта.

Обесеният в историята: Захарий Стоянов, който се оказ­ва единственият участник в Априлското въстание, запален по писането, и така ни завещава внушителен къс история от първо лице.

Постимпресионистът Пол Гоген на 35 години напуска уре­дения си живот на брокер. Оставя съпруга с пет деца и зами­нава за южните морета, за да рисува.

Лорд Байрон, който отива в Гърция, за да се бие срещу тур­ците, с чувството, че защищава Древна Елада. Там се смайва в пререканията между бунтовниците, влюбва се в едно мом­че, което не отговаря на страстта му, и на 19 април 1824 г. умира от треска. В Англия отказват да погребат тялото му в Уестминстърското абатство, а Джон Мъри унищожава мемо­арите му.

Антроположката Маргарет Мийд сред жителите на Самоа, Нова Гвинея; бъдещият биолог Джералд Даръл сред живот­ните на остров Корфу.

Тур Хейердал, който пропътува 6920 км от Перу до Туамоту със сала Кон-Тики, за да докаже теорията си, че днешните обитатели на тихоокеанските острови биха могли да са на­следници на древните южноамериканци.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След като успешно се е преборил с вътрешните си врагове, Пътуващият разбира, че не всичко се измер­ва с победата и загубата на участващите в сблъсъка сили. Обесеният учи, че под привидната загуба може да се крие най-скъпата на сърцето победа.

Тълкуване при гадаене: Доброволна жертва на мате­риалните удобства за духовна свобода. Следване на вътрешното убеждение независимо от условията на живот. Важна е истината, а не цената за нея. Вярност към истинското Аз. Философски дух, който прави фи­зическите обстоятелства несъществени. Да бъдеш „над нещата”.