Обърната: Трудно се разделяте с нещо, което би тряб­вало сам да захвърлите отдавна

Медитация (Не четете, ако имате намерение да медити­рате, но още не сте го направили.)

Влязох и видях Смъртта - бял скелет в черно наметало и върху черен кон - да язди през тълпи от хора, които с вцепе­нени лица следяха приближаващия й ход. Всички зад нея па­даха покосени. Стоях настрани, в самия „вход” на картата. Смъртта ме видя с празните си очи и ме покани да вляза с доста приятен баритонов глас.

- Да-да, че да минеш през мен! - отговорих малко нелюбезно аз.

- А ти как мислиш, ако останеш отвън, ще се спасиш ли? - попита той.

Прекрачих навътре. Светът на Смъртта е черен - земята, реката, която пълзи в далечината, богатите му одежди, буй­ният, неочаквано охранен в сравнение със собственика си кон. Вече бях сред другите.

Смъртта приближаваше, а аз бягах в ужас пред него и се спъвах в хората, които чакаха, коленичили и обезумели, съдба­та си. Думите му неочаквано ме догониха:

- Успокой се, няма страшно, просто се свий на колене.

Гласът му беше приятелски и вдъхваше пълно доверие.

Направих, както ме посъветва, и се сгънах в позата на заро­диш. Когато мина покрай мен, почти не го усетих. Почувст­вах само някакъв лек миг, като полъх на вятър, след който всичко се промени. Отворих очи и видях, че светът наоколо беше друг. От земята бързо израстваха храсти, дървета тре­ви и всичко беше зелено, зелено, зелено.

Постепенно зеленината повяхна и почерня, наоколо се изпълни с хора и Смъртта отново се зададе на хоризонта. Същият ужас, същите стенания.

- Почакай да те питам нещо! - извиках аз.

- За съжаление, не мога.

- Защо в гората бях сама, а сега съм сред толкова много хора?

- Всеки има свой живот, а пред смъртта всички са заедно - отвърна той и едва имах време да се свия на земята, защото вече беше стигнал до мен.

Този път, още преди да ме заобиколят непрогледните храс­ти, успях да изтичам до реката. По нея се влачеха трупове. Потопих ръце в черните води и когато ги извадих, бяха като оглозгани. Месото се възстанови постепенно.

Тръгнах по течението, за да търся баща си. Реката се вли­ваше в океан и там преставаше да бъде черна. Труповете ожи­вяваха и изплуваха на брега, където всичко възвръщаше цве­товете си. Плажът беше с топъл златист пясък и пълен с хора, които приказваха и се забавляваха. Втурнах се към тях, но приблизително там, където черното на реката се превръщаше във всички цветове на света, имаше нещо като невидима стъклена стена. Вероятно баща ми беше някъде на плажа, но хората бяха прекалено много.

Смъртта ме гледаше в гръб, но не потайно, а учтиво.

- Там не се влиза - обясни той, докато едва задържаше му­ скулестия си кон.

До този момент ми беше трудно да си представя, че чисто бял скелет може да има благородна осанка.

- Това е всичко засега.

И като каза това, ми направи път да мина.

Излязох от картата.

Защото всичко става от Бог, а

жи­вотът е обединение на ума и душата:

а смъртта не е изчезване на съединените,

а разпадане на единението. (...) Тези

същества се променят поради това, че

всяка част от него всеки ден преминава в

неявното, но никога не се разпада.

XI Умът към Хермес

* * *

Въздържанието за мен е толкова лесно,

колкото ми е трудна умереността.

Самюъл Джонсън

в Анекдоти за Джонсън от Хана Муър

Средата е труднодостъпна по различен

начин. Умният човек я надхвърля,

неве­жата не я достига. Мъдрецът се

вдълбочава премного, а простият

- недо­статъчно. Всички хора ядат и

пият, но малцина осезават

вкусовете и ги разгра­ничават.

Конфуций Поучения

Помня

Север и юг ляво и дясно

си живееха заедно

В средата беше къщата на прадядото

Всеки ден имаше вкус и мирис

Екатерина Йосифова Рисуване по памет

УМЕРЕНОСТТА

Сборът от цифрите в 14 дава пе­тица и отново ще напомним, че тя означава съчетанието на дух и материя в човешкото тяло: единицата символизира Божия живец, а четворката - четирите окултни елемента, от които е изграден светът, или четирите му посоки. От съвременна глед­на точка можем да добавим още четирите агрегатни състояния (твърдо, течно, газообразно и плазма) и четирите измерения (три пространствени и едно вре­мево), без които не можем да оп­ределим нито едно физически съществуващо явление.

Вече се занимавахме с пети­цата и при Жреца се оказа, че тя изразява разпространението на висшия промисъл сред мате­риалния свят. Тук, при Умереността, се активират други ней­ни значения, не по-маловажни.
Духът сред четирите елемен­та на материята се оказва както еднакво обвързан, така и ед­накво отдалечен от тях. Главата е свързана с всеки от крайни­ците, но не и обвързана изцяло с него. Петицата крие дистан­ция, неангажираност и многостранност на интересите.

Умереността е третата и последна християнска доброде­тел, представена в Тарото. Изобразена е като ангел, който се е заел да прелива между два съда лунна и слънчева вода, за да постигне желаното съотношение. „Няма отрови, има дози”, казват фармацевтите и това би могло да е и мотото на Умере­ността. Хлорът е отровен, натрият също, но солта, получена от двата елемента, е необходима за живота. Разбира се, в уме­рено количество.

Крилатата фигура върху картата обаче не носи белезите на нито един познат на християнството архангел - тя нито държи меч като Михаил воинът, нито лилия като Гавраил благовестителят, нито свитък като Ураил мъдрецът.

А че е ангел, се вижда веднага и това означава, че е посредник между Бога и човека, небето и земята. Каква е мисията му?

Единият му крак е стъпил във водата, а другият - на земята (това е обичайното изображение на ангела, но не и в случая, където крака­та не се виждат). На челото си носи знака на слънцето или соларно петлистно цвете (огън), а крилете са елемент, свързан с въздуха. Холанд­ският алхимик Парацелз се е ръководел от вярата, че четирите елемента произлизат от един първоначален, общ за всички еле­мент. Този, който го получи, ще има универсално лекарство, вечен живот и средство за превръщане на металите в злато. Парацелз нарекъл това възжелано вещество „алкахест” и смя­тал, след като го намери, да докаже, че то е философският камък.

Четиринадесети аркан представлява съвършеното равно­весие. Фигурата на Умереността не е нито мъжка, нито жен­ска, което означава и двете. Андрогинът, или хермафродитът, е символ на изначалното съвършенство, на сливането на мъжкото и женското начало, Кралят и Кралицата, духът и тя­лото, Ин-ът и Ян-ът в щастливо единство, където нищо не липсва. И тук отново стигаме до алхимията. Там целта на Великото дело е създаването на съвършения андрогин, или на Аз-а, възвърнал своята цялост. Интересен е фактът, че персийският бог Зерван се изобразява като андрогин, а той е повелителят на безкрайното време. Второто име, с което Уме­реността е известна, е Ангелът на времето.

Оказва се, че след тлението на Смъртта, а именно черната фаза от алхимичното дело, Тарото ни е приготвило и картата на обратния процес - бялата и червената фаза на съзиданието чрез съединяване на противоположни, но допълващи се съставки в точните съотношения. Короната на Великото дело е алхимичната женитба, при която Кралят се завръща при Кра­лицата, или „червената сяра” фиксира „белия живак” и така се постига философският камък. Той превръща всеки метал в злато и пази ключа към безсмъртието. Трудно е обаче да се постигне това, което не бие на очи и не може да се разпознае.

„Философският камък е високо добродетелен - пише Ни­кола Валоа - и се зове камък, но не е камък, а минерал, расте­ние и животно; намира се навсякъде и по всяко време у всеки човек”.

Според Никола Фламел „има един окултен камък, скрит и заровен в глъбините на извор, и този камък е низък, обруган и лишен от каквато и да е стойност; покрит е с мръсотия и екскременти; носи всякакви хулни имена, но всъщност има само едно. Този камък, казва Мориен Мъдреца, не е камък, но е жив и може да поражда и създава”.

Самият Хермес Трисмегист, или Тот, не изглежда по-ясен: „Това, което е долу, е също такова като онова, което е горе. И това, което е горе, е също такова като онова, което е долу, за да се изпълнят чудесата на едно-единствено нещо... Баща му е Слънцето, майка му е Луната, Вятър го е носил в утробата си. Отхранила го е Земята”.

При толкова парадоксални инструкции нищо чудно, че фи­лософският камък и досега не е открит. Едно обаче става ясно от трактатите: той е сияйният център, в който се обединяват привидно несъвместимите противоположности. И ако може да бъде нарисуван, ще изглежда точно като Умереността.

Ето защо Умереността е ключът към вътрешното съвършен­ство и хармонията. На въпроса, тялото ли е по-важно, или душата, Умереността отвръща „и двете”. „Здрав дух в здраво тяло” са казвали гърците, а Платон е държал учениците му да изучават музика и гимнастика, за да си хармонизират страстите. На въпроса, духът ли е по-важен, или материята, Уме­реността отговаря „и двете”. Трудно се запазва висок дух при угнетяващи условия на живот, а когато всяка материална при­щявка се превърне в цел, той се губи напълно. Не случайно Буда препоръчва „средния път”. Умереността е божествен принцип на мирозданието, който се спуска от най-висшите сфери на духа до най-плътните слоеве на материята, защото всяка частица от света изразява замисъла на създателя си.

До каква степен е постижима Умереността? Точно колкото и философския камък. Но ако земното безсмъртие е не­достъпно като философския камък, то стремежът по осъще­ствяването му със сигурност носи дълголетие. И ако Божие­то съвършенство изглежда далечно, то работата върху харак­тера въздига човека. Постижението е самата промяна. Разби­ра се, всичко това отнема време, но за какво друго е времето?

В обществен план Умереността изразява умението да се превръща неизгодната ситуация в изгодна, недобронамерените хора в услужливи и враговете в съюзници. Тя/той по­стига мир сред воюващи партии и успех при неблагоприятни обстоятелства. Лишен(а) от лични мотиви, Умереността не се пристрастява към никого, за да облагодетелства всеки.

Само такава карта може да съществува между Смъртта и Дявола и да изглежда съвсем добре.

Умереността в литературата: Трудно доловима. Неиз­менно се появява на степени и светлосенки, защото такава е природата й. Главните герои от „Сърцето е самотен ловец” на Карсън Маккълърс, „Портрет на една дама” на Хенри Джеймс, „Улица Консервна” на Джон Стайнбек, „Гордост и пред­разсъдъци” на Джейн Остин я въплъщават. Често пъти лип­сата на Умереността се усеща по-осезателно: чудовището на д-р Франкенщайн е неуспешен опит за постигането й; порт­ретът на Дориан Грей е неуспешен опит за задържането й; а д-р Джекил и мистър Хайд са окончателната й загуба.

Умереността в киното: „Криле на желанието”, „Жената на месаря”, „Невероятната съдба на Амели Пулен”. „Омагьо­сан ден”, или „Денят на мармота”, в който героят на Бил Мъри се будеше все в един и същ ден, докато не се научи да бъде свестен човек като тези, които презира. Към четиринадесета карта вероятно трябва да се причисли и навика на Кристофър Уокън да играе архангел - „Предсказанието I, II и III”, „Щрак”. В „Защо тъгува Гилбърт Грейп” героят на Джони Деп е при­тиснат между най-близките си хора, чиито недостатъци са из­лезли извън контрол. А в „Мери Райли” героинята на Джулия Робъртс постепенно се превръща в посредник между д-р Дже­кил и мистър Хайд. „Пианистът”. Филмите около четирина­десети аркан рядко са масови, защото работят не с кофи кръв, а с фино претеглени грамажи.

Умереността в историята: Неутралитетът на Швейца­рия през Втората световна война, Пражката нежна револю­ция, обединението на двете Германий в една държава.

Ключ към психологическото състояние на Пътуващия през картите: След рязкото изоставяне на стария живот Пъту­ващият вече знае, че за щастието не се иска кой знае какво. Достатъчни са добри отношения с хората, работа, където е нуж­но, и човек да не си пречи сам, ако всичко върви добре.

Тълкуване при гадаене: Успешно посредничество. Дип­ломатичен талант. Превръщате неизгодната ситуация в изгодна. Свързвате нужните хора в точния момент. Спокоен център сред враждуващи сили. Овладяност. Безпристрастие. Умение да се работи с хора. Умереност, златна среда. Гъвкавост, способност за бърза адапта­ция. Всяко нещо с времето си. Може да се разчита.


php"; ?>