КОГА И КАК СЕ ПОЯВЯВАТ КАРТИТЕ ТАРО
Даото [пътят], което може да се обясни,
не е вечното Дао,
Името, което може да се назове,
не е вечното Име.
От Безименното произхождат Небето
и Земята,
От Назованото се раждат всички неща.
ЛаоДзъ, 604-531 Пътят на Лао Дзъ
Честото споменаване на Египет и Древна Гърция вероятно вече насочва към идеята, че Тарото идва от незапомнени времена. Папюс (1865-1916), класик в окултните учения, а иначе френски лекар със собствена клиника, разказва следната легенда:
За да съхранят за бъдещите поколения мъдростта на Древен Египет, жреците успели да я кодират в символите на Тарото малко преди страната им да бъде нападната и опустошена от ордите на персийския цар. Картите, първоначално изработени от метал или здрава кожа, бързо се превърнали в хазартна игра. Но точно такова било и намерението на жреците. Защото те знаели, че пороците не умират и че ръцете на нищо неподозиращите варвари ще пренесат през времето скритото съобщение до онзи, който може да го разчете.
Лесно е да се забележи, че Тарото тайно и явно нашепва за връзките си с египетския мистицизъм, като се започне от видимите символи - сфинксовете на Колесницата или над Колелото на съдбата - и се стигне до херметизма, залегнал в тълкуванието. Оттук нататък обаче започват по-едрите и по-дребни несъответствия.
Херметизмът е езотерично учение, приписвано на мистичния египтянин Хермес Трисмегист („Трижди Великия”), или Тот (египетският бог на мъдростта). Осемнадесетте трактата, които съставляват книгата на учението, известна под името „Corpus Hermeticum”, се превръщат в извор на вдъхновение за ренесансови мислители като Марсилио Фичино, Пико делла Мирандола и Джордано Бруно. Всички те са еднакво добре запознати както с християнската теология, така и с пред-християнските и мистичните тълкувания на света - Фичино е първият преводач не само на „Corpus Hermeticum”, но и на събраните съчинения на Платон на латински; Мирандола призовава опонентите си на публичен диспут върху 900 посочени от него теми, част от които са кабалистични; а Джордано Бруно, радетелят за връщането към една египетска традиция, изгаря на кладата1. Те всички вярват, че Вселената е безкрайна, че Бог е универсалният дух и че всичко на света е проява на единен принцип, или на Божието присъствие във видимия свят. Това са всъщност и стойностите, защитавани в „Corpus Hermeticum”, чиято мъдрост без колебание те отдават на жреците по поречието на Нил.
Първото съмнение в датировката на херметичните трактати идва от Исаак Казобон, учен от XVI в., който на базата на езикови аргументи и позоваванията на Хермес в други текстове заявява, че „Corpus Hermeticum”, не е бил писан на египетски, а на гръцки, и че не датира от дълбока древност, а е следхристиянски. И действително, първите съобщения за Трижди Великия се появяват през II в. сл. Хр. Посланията му обаче - толкова конкретни, колкото подхожда на едно скрито учение - се разпространяват с бързината на огън в дървена къща и само през следващия век той е многократно цитиран. Всяко тълкуване на алхимията, европейската езотерика или системата на Тарото са немислими без него. Днес положението с датировката на „Corpus Hermeticum”, според окултистите учението принадлежи на мистичния египтянин от древността, а според изследователите - на неизвестни гръцки философи от 1-Ш в.
Възможно е обаче разстоянието между двата лагера да не е чак толкова голямо, колкото на пръв поглед изглежда. Все пак през последните години от съществуването си (323-30 г. пр.Хр.) Египет е управляван от гръцката династия на Птолемеите, която Александър Велики довежда на власт. По това време столицата се премества в Александрия - космополитен град с големи гръцки и юдейски общности, който трупа с еднаква бързина и богатства, и визии за света. Нищо не пречи философията на херметизма да е съществувала в Египет отпреди Христа и да е била записана на гръцки след идването на римляните.
Появяват се и други несъответствия между Тарото и неговия традиционно изтъкван от окултистите египетски произход. Например картата на Глупака, макар и в някои колоди да не е номерирана, обичайно се отбелязва с нула и това е важно. Нулата не е била позната на древните жреци по поречието ни Нил. За тях целият свят е бил запълнен и „нищото” не е съществувало нито в природата, нито в математиката, въпреки тройната система от календари, по които са изчислявали времето си - слънчев, лунен и сириуски. Вавилонците са използвали писмени знаци за числата хиляди години преди да стигнат до идеята за нулата. Дори тогава тя е била знак за различаване на цифри от рода на 102 и 120, но не и за „нищото”. Майте са се добрали до нулата около I в. Индусите започнали да я изписват около 5 века по-късно. Индийската дума „Суния” (празнота) преминава в арабската „сифр” и в Европа идва едновременно като „цифра”, „шифър” и „zero” (нула). Тези факти показват, че от каквито и източници да черпи символиката си Тарото, системата не се е появила в цялостен вид от крайно дълбока древност.
До същия извод може да доведе и един бърз преглед на костюмите върху картите. Фокусникът, Обесеният, Глупакът и други персонажи са облечени по европейска мода. Това важи включително и за скелета на Смъртта, който едва през Средновековието хваща косата, за да посича хорските тела. Трудно е да се повярва, че Обесеният е съществувал в продължение на хилядолетия гол и чак при обнародването си се е наметнал с нещо актуално от епохата на Кръстоносните походи.
Тук вече възниква въпросът, каква връзка имат всички тези опити за датировка с арканите. Ако легендата е просто легенда и в този смисъл е фактологично невярна, може би в света на Тарото тя е по-важна от самите факти. При него истината трябва да се търси в метафоричен план. Ще се опитам да покажа как:
Има един бог, при който космическата сила се спуска от небесата, за да се въплъти в човешко тяло. Като човек той се изправя пред неизбежността на смъртта, но постига и славата на възкресението. Основава храмове и дава на хората закони, според които да живеят. Те вярват, че след смъртта си ще се изправят пред него и само той може да им донесе вечен живот, защото ще ги съди според делата им на земята.
Ако някой вече се е досетил, че става дума за Озирис, когото египтяните са почитали хилядолетия преди новата ера, има право. Ако пък е разпознал в описанието друго свещено име, това само доказва, че човечеството не се отказва от тайнствата си и ги пази независимо дали империите рухват, или се въздигат. В този смисъл изработването на картите не е нужно да съвпада по време с началата на символите в тях.
Вие сте само карти за игра!
Луис Карол
АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА
Интерес на истината първите карти се появяват доста след Античността. Най-ранните сведения идват от Китай и Корея и запазените образци са датирани около XI в. Колодите имали четири бои, наречени Монети, Нанизи от монети, Множество нанизи и Десетки множества. Според китайски речник от 1678 г. картите били измислени за развлечение на Императорските наложници. Лесно е да се предположи, че европейски търговци са ги донесли от Изтока (заедно с идеята за книжните пари, които също произхождат от Китай и със сигурност са оказали не по-малко въздействие върху европейската цивилизация). Няма обаче конкретни сведения кога, как и дали картите са били пренесени именно по този начин.
А откъде биха могли да идват четирите бои на европейските колоди? Някои търсят отговора в четириръкото индийско божество Ардханари, което представлява полумъж (Шива) - полужена (съпругата му Деви). В четирите си ръце държи Чаша, скиптър, меч и пръстен, които много напомнят на чашата, жезъла, меча и монетата от малките аркани. Може символиката на Тарото да е заимствана от Ардханари, може и да не е, но що се отнася до самите карти, то те се появяват в Индия едва през XVI в., донесени от европейците.
Твърди се още, че арабските нашественици или циганите донесли картите в Европа, но по този повод Алфред Дъглас, съвременен автор на книги за Таро, обръща внимание, че в „Хиляда и една нощ” никъде не се споменава за подобна игра, циганите, независимо от заслугите им по разпространението на картите, се появяват в Европа чак около средата на XV в.
Според друга теория картите Таро идват от Тамплиерите - орден, основан през 1118 г. с цел да пази от разбойници пътищата до Божи гроб. Рицарите пътували много, имали пряк досег с Изтока и споделяли специфични ритуали в затворената си общност. За съжаление и тук аргументите трябва да се приемат на вяра. Независимо от всички обвинения в ереси, които през XIV в. кралят на Франция Филип IV Хубави отправя към монасите воини, няма данни някой от тях да е притежавал лично тесте. Все пак по-вероятно е великият им магистър Жак дьо Моле да е бил изгорен на клада заради материалното богатството на ордена.
Много окултисти смятат, че картите Таро са съществували в Европа далеч преди Средновековието като поредица от изображения или книга с несвързани страници в недостъпната обител на някоя херметична ложа и поради неизвестни причини са се „разхерметизирали” около XIV в. Уви, тази теория съвсем не се нуждае от доказателства, защото ако такива липсват, значи тайната е била добре опазена.
Става ясно, че картите Таро наистина идват от незапомнени времена, защото времето на създаването им просто не е запомнено. От оскъдните факти, изложени дотук, можем само да обобщим, че картите като средство за игра са пренесени от Далечния изток, но окултната система на Таро, в която се преплитат стремежът към самоусъвършенстване на алхимиците, дуализмът на гностиците (катарите, богомилите, манихеите), номерологията на питагорейците, буквените съответствия на кабалистите, мистериите на египтяните, митовете на варварите и добродетелите на християните, едва ли някога е била внасяна в Европа. С други думи, ако нещо е породило европейската култура на Ренесанса, то е породило и Тарото.
А кога точно се появяват първите образци? През 1392 г. е била изписана специална колода карти за разсейване (или съсредоточаване) на лудия крал на Франция Шарл VI (1368-1422). Това се знае със сигурност, защото ковчежникът му е отметнал разхода през февруари същата година в счетоводната си книга. Известно е също и че през 1415 г. младият херцог на Милано - Филипо Мария Висконти (1392-1447), си поръчва лично Таро с пълен набор от малки и големи аркани. Картите се появяват като че изведнъж, бързо набират популярност и италиански, и френски благородници се надпреварват в заявките си при художниците. Вероятно високопоставеният интерес към Тарото, а може би и бързото масовизиране на употребата му, парализира реакцията на църквата, която по онова време се отнася със занижено търпение към всички алтернативни пътища на прозрението.
Как вървят нещата в Германия можем да проследим по години:
1289-1299 Кодексът на Нюрнберг все още не е включил картите в списъка със забранени игри.
1378 Картите са забранени в Регенсбург.
1380-1384 Картите са разрешени от Кодекса на Нюрнберг.
1423-1477 Градските архиви на Нюрнберг посочват няколко жени като художнички на карти.
1440 Играта на карти е разрешена в Щутгарт.
Какъв е резултатът от всичко това?
1463 г. Вносът на карти в Англия е забранен от крал Еду-ард IV, за да се защитят родните производители.
СИМВОЛИТЕ В ТАРОТО
Погребаха го, но в светещите прозорци
през цялата траурна нощ книгите му,
подредени по тройки, бдяха като ангели
с разперени криле и изглеждаха в
очите на оня, който вече не бе,
като символ на възкресението му.
Марсел Пруст в търсене на изгубеното време, 1913
Вариантът от 78 карти, или класическото Таро, чийто известен представител е Марсилската колода, не е бил единствен. Колодата на Андреа Мантеня например съдържа 52 карти, които изобразяват десетте състояния на човека, Аполон и деветте Музи, десетте науки, трите космически принципа, седемте добродетели, седемте планети, трите сфери на неподвижните звезди, Първоизточника на движението и Първопричината. Флорентинското „Минкиате” включва зодиите и достига до трудните за държане 98 карти, а Болонската колода се ограничава до 62. Тези „различни тара” се произвеждат и досега, като междувременно се създават и нови.
Характерното за всяка система е, че се стреми да изрази своеобразната си философия и да събере „цялата мъдрост на човечеството” в единно цяло. Тарото от 78 карти обаче от самото начало взема превес над останалите и по отношение на него стремежът е „цялата мъдрост на човечеството” да се побере или открие в рамките на тези 78 карти, без да се добавят нови. Оказва се, че безхитростният рисунък (или по-точно, дървеният отпечатък) на Марсилското Таро е винаги готов да се допълни с някое ново значение, че и да крие едно повече.