Кой отговаря за страданието в живота?

Картите Таро се занимават с търсенето на скрита истина и поради това системата им може да бъде определена като гностическа. Според гностиците, чиято религия възниква редом с християнството, но от III-IV в. нататък се превръща в ере­тичната му сянка, човешкият дух е частица от Бога, „божест­вена искра”, заключена между стените на материята, от която е изграден видимият свят. Душата страда заради трагедията на сътворението, което вместо от Бога, е извършено от Демиурга (или полубога, създател на материалния свят). Той е ак­тивен и действен, но също така и невеж, злонамерен или просто небрежен. И като майстор, който не заслужава доверие, е зарязал работата си безотговорно недоизпипана. Неговото дело - материалният свят, обгражда човека отвсякъде, пред­ставя му се за единствен, иска да му се хареса, за да го обсе­би в затвора си. В този смисъл избавлението на човешкия дух е избавление и на Бога, чиято искрица, ако успее да побе­ди материята, се завръща обратно при себе си. Който върви в обратна посока, страда, при това много самотен.

Разделянето на света на дух и материя е същността на дуализма, който вижда мирозданието като сблъсък между две враждуващи сили. През това бойно поле, през битката между добро и зло, светлина и мрак, възход и падение, минава труд­ният път, по който човек се развива, изхвърля от себе си не­благородните примеси и достига до смисъла на своето съще­ствуване. Такава е и целта на алхимиците, които търсят фи­лософския камък, но не за да станат богати и по нов начин да се затворят в материята, а за да се изскачат по стълбицата на елементите и по аналогия да постигнат златото на душата.

Алхимията се заражда в Александрия, Египет, и оттам пре­минава в Древна Гърция. Интересно е да се отбележи, че писанията на първите гръцки философи съдържат и химични теории, а римският император Калигула полага специални грижи да ускори изследванията около изкуственото получаване на злато. Основната алхимична доктрина идва от Аристотел, според когото всяко нещо се стреми към съвършенството. И тъй като златото се е смятало за най-съвършения метал, ес­тествено било да се очаква, че останалите метали под земята постепенно се превръщат в злато.

Процесът на преминаване на металите от един в друг се нарича трансмутация. Тя върви винаги във възходящ ред, от низшето към висшето. Достатъчно било да се уподоби с хи­мични средства това, което предполагаемо се случвало на метала под земята, за да му се случи и в алхимичната пещ. За целта алхимиците търсели вещество, много по-съвършено от златото, което при съприкосновение с даден метал ще задви­жи еволюцията му до естествения й връх. Това съвършено вещество било наричано философски камък. Очаквало се, че поради своята универсалност той въздейства както на мета­лите, така и на хората, и може да им донесе прозрение и вечен живот. Откриването на философския камък би сложило край на всичко най-ужасно: нищетата, невежеството, болестите и смъртта. А в алхимията усъвършенстването на духа върви редом с усъвършенстването на материята. Швейцарският пси­холог Карл Густав Юнг (1875-1961) пръв забелязва, че алхи­мичните трактати могат да се четат и като напътствия за търсе­не на вътрешния център. В Тарото също има колкото алхимия, толкова и психология.

Според херметическата традиция, за която вече говорихме, светът на духа изначално няма никаква връзка с природата. Той просто влюбено се спуска към телесността й, за да зачене човек, равен на него. Нещата обаче си остават двойни, съста­вени от тъмната неодушевеност и от светлия Творец. Поради това в херметизма всяко знание се разбира единствено като знание за Бога или вечността. А всичко свързано с материята е променливо. Именно тази променливост създава у хората впе­чатление за смърт - явление, което според херметиците е в разрез с естеството на Космоса. Според тях загубата на разу­ма се оказва далеч по-страшна от загубата на тялото.

Кабалистите пък смятат, че всичко в света е дело на Бога, на единствения и неделим Бог, който спуска еманацията си във все по-плътни и познати ни сфери на мирозданието, създавайки ги. От него идва и доброто, а и злото, което сполита човека - но не и решенията, които човек трябва да вземе. В Кабалата няма добър и лош създател, но има „високо” и „нис­ко” и пътят на този, който от дълбините на Земното Царство иска да зърне Короната Божия, е само нагоре.

Бегло изложените дотук мистични системи на пръв поглед са много различни, но между тях има нещо общо, а то е, че колкото по-затънал в материалния свят е човекът, толкова по-мъчителен е пътят му към вечната светлина. „Затънал в мате­риалния свят” не означава богат или беден, а ламтящ. При изучаване на големите аркани ще видим, че всяка от гореиз­броените системи, редом с християнството, намира начин да предяви претенции към своя дял от Тарото. Картите обаче са безмълвни картини и не отдават предпочитания дали трябва да разглеждаме баланса между щастие и нещастие през карма, демиург, единствения създател, философския камък или човешките грехове. Просто на една от тях Дяволът държи жертвите си и се усмихва, защото те сами са му помогнали да ги хване.

Що се отнася до правилната окултна школа, през чиито очи трябва да гледаме Тарото, такава няма. Възможен е цял спектър от алтернативни тълкувания и човек просто разпоз­нава своето. Необходимостта от избор не бива да ви притес­нява: картите могат да действат само чрез вас.

Говорещите цифри

В Таро са особено важни значенията на цифрите, които още египтяните са смятали за живи - мъжки и женски, активни и пасивни. Питагорейците и кабалистите също отдават огром­но значение на числата, като вярват, че те са скритата същност на света. Към тях можем да добавим и днешната секта на про­грамистите.

Още в зората на човешката цивилизация - което приблизи­телно означава в началото на писмената култура - започва да се оформя схващането, че всяко число има свой дух и характер, които изразяват духа и характера на носителя му. Напри­мер ако датата на раждане на един човек е 18.12.1978, тогава числото на съдбата му се изчислява, като се съберат всички цифри и полученото число се редуцира до едноцифрно чрез сбор на членовете му. Ето как:

1 + 8 + 1 + 2 + 1 + 9 + 7 + 8 = 37; 3 + 7 = 10; 1 + 0 = 1

Значи,съдбата на въпросния човек е единица, което озна­чава, че е волеви, енергичен и с предводителски дух. Гледай­те да не сте му на пътя. Внимавайте да не сте наблизо и кога­то обстоятелствата го изправят пред непреодолима преграда, защото ще трябва да го слушате как се вайка. (Определени двуцифрени числа като 11,12,13,21 и други също имат свой специфичен облик и са си извоювали правото да не се реду­цират до едноцифрни, но правилото не е задължително. Тази привилегия обаче не може да се случи на 14 например). Спо­ред номерологията - учението за изчисляването на тези съот­ветствия - нищо не е случайно и цялата Вселена е цифрова.

А кабалистите могат да превърнат всеки свещен текст в сбор, тъй като двадесет и двете букви от еврейската азбука са същевременно и цифри, и да го приравнят към друг текст, който за окото на непосветения е съвършено различен, но съдържа същия числов сбор. Например цифровото израже­ние на библейския цитат „и ето, трима мъже стоят срещу него” (Бит. XVIII, 2) е 701, което е равно на сумата от буквите на „това са Михаил, Гавраил и Рафаил”. Оттук посветените пра­вят извода, че мъжете, изправили се пред Авраам в дъбравата Мамре, са били тримата архангели. Това търсене на скрит смисъл на база на числовите съответствия при кабалистите се нарича гематрия.

И така, общият брой на картите Таро е 78, или 1 + 11 х 7. Седмицата е числото на мистерията, а също и на завършения цикъл. Бог сътворява света за 7 дни. Имаме 7 дни в седмица­та, 7 цвята в дъгата, 7 тона в гамата, 7 смъртни гряха, 7 чуде­са на света. Седем от каквото и да е прави пълен комплект. Но седмицата е и самотно число - тя не се дели на други, а и не дължи съществуванието си на чужди умножения. Симво­лизира пътя на човек, който в уединение опознава тайните на Вселената. Единадесет пък е символ на откровението, защо­то е първото число след 10, което означава навлизане в по-ииеша сфера. Полето на едноцифрените числа, които служат за базисния градивен материал, е напуснато и пътникът е навлязъл в безкрайния свят на свободната комбинаторика. Ето защо 11 е несигурно, но и творческо число. Следователно от 7 х 11 можем да заключим, че Тарото дава откровение за ми­стичните тайни на Вселената, като извежда духа в нов, твор­чески и неизмеримо по-голям свят.

А какво да кажем за единствената карта вън от множество­то 7 х 11? Това е Глупакът от големите аркани - нулата. Тя е навсякъде и никъде, хем особена, хем като другите. Каквато и липса да съдържа, очевидно нищо не минава без нея. Но пък сама не е достатъчна, за да изгради каквото и да било.

Попитай цвета

Цветовете също са важни, и то по-специално в Марсилското Тиро. По-нататък, с усъвършенстването на печатарската тех­ника, багрите на новите колоди стават все по-пищни. Нюансираният цвят обаче струва колкото нюансирания символ -под него дори да се таи някакъв скрит смисъл, никой не може да го измъкне. По въпроса за значенията на цветовете раз­личните автори не са единодушни, но това не бива да смущава никого. Смисълът на едно окултно учение не е някакво из­речение, което мъдреците са се наговорили да крият, а пътят, извървян до познанието. И така, в Марсилското Таро има:

Червено - цветът на енергията, инициативата, активност­та, властта, могъществото, мъжки цвят. Кръвта, страстта, огъня. Червеното е първият цвят от цветовете на спектъра и поради това отговаря и на единицата. Числото на силата, пред която няма прегради.

Тъмосиньо - цветът на нощта, тайната, мистерията, любо­вта, чувствата, интуицията, размисъла. Пасивен - очакващ стимул отвън - и женски цвят. Тъмносиньото е шестият цвят от спектъра и резонира със стойностите на шестицата - хармо­ния, баланс между духовното и физическото.

Жълто - интелект, блясък, активност, лесен успех. Двой­ствена символика - светлината на Слънцето, но и безплодието на пустинята, скъпоценната непроменлива чистота на душата, но и блясъкът на златото. Като трети цвят на спектъра означава и синтез на противополож­ностите, така че е в състояние да издигне сам себе си над нещата.

Зелено - силата на живота, възраждане, плодородие. Цветът пролетните листа, както и на дълбокия лед. Четвърто поред в спектъра и разположе­но между синьото и жълтото, зеленото не е нито топъл, нито студен цвят, откъдето идва и него­вата умереност, спазването на нормите. Тако­ва е значението и на хармоничния квадрат на четворката. И действително, за живата приро­да са еднакво вредни както крайно ниските, така и крайно високите температури.

Бяло - душевна чистота, липса на егоистични помисли. Бялото е сбор от всички цветове на спектъ­ра и съдържа в себе си едновременно катего­ричност и неопределеност, духовен напредък и липса на опит. В бяло са се обличали канди­датите за обществени длъжности, защото тепърва им е предстояло да се изявят. Бялото е чистотата преди навлизането в живота и свет­лината в края му.

Черно - макар да се възприема като „цвят”, черното всъщност не е. Наличието му означава, че въпросната повърхност не отразява никакви лъчи във видимата част на спектъра. (На тъмно всички предмети, независимо от цвета си, из­глеждат черни.) Ето защо черното не е сред цве­товете на дъгата и традиционно се свързва със смъртта, липсата, непрозримото. От друга стра­на, то е и първата фаза в работата на алхими­ците - началото, грубата работа с материята, от която потръгва всичко. А също и цветът на чернозема, който храни и възражда живота на земята.

Розова охра - няма символика вън от системата на Таро. Оз­начава плътта, преходността и материалния градеж. Пътят на всяка твар.

АРКАНИТЕ

Малките аркани

Както вече казахме, 56-те малки аркани се делят на четири бои: жезли, чаши, мечове и монети, всяка от които има по 14 карти. Четирите бои притежават специфични аспекти и се съотнасят с четирите елемента на Емпедокъл, четирите све­щени предмета на християнството и четирите влиятелни сред­новековни съсловия по следния начин:

Жезли

Елемент: огън.

Аспект: действие,

Свещен предмет: копието на Лонгин - римският войник, който пробожда Исус между ребрата.

Средновековно съсловие: аристокрацията.

Посока: запад.

Психологически тип: сангвиник.

Значение: активност, енергия, решителност. В лошите си проявления стига до насилие и арогантност. Усилие за про­мяна на света. Символ на царската власт и едновременно с това - вълшебна пръчица. Смелост, действеност, стремеж към обществена изява.

Чаши

Елемент: вода.

Аспект: емоция.

Свещен предмет: светият Граал - чашата, от която Христос е пил на тайната вечеря и в която според някои Йосиф Ариматейски събира кръвта му.

Средновековно съсловие: духовенството. Посока: изток.

Психологически тип: меланхолик.

Значение: чувствителност, интуиция, усет към изкуствата. В лошите си проявления - истерия, сълзливост, безпомощност. Съдът на животворната вода, гадателската чаша, любовта, грижата. Предпочитание към личните стойности за смет­ни на площадните декларации.

Мечове

Елемент: въздух.

Аспект: интелект.

Свещен предмет: мечът на духа - легендарното оръжие в ръката на цар Давид от Стария завет. Средновековно съсловие: военните.

Посока: север.

Психологически тип: холерик.

Значение: всепроникващата сила на разума, бърз и точен интелект, хладнокръвие. В лошите си проявления: враждебност, себичност, болни амбиции. Тъй като мечът е едновре­менно и оръжие, и кръст, той символизира способността да се биеш и да страдаш за кауза.

Монети

Елемент: земя.

Аспект: твърдост.

Свещен предмет: блюдото, от което Исус и апостолите ядат на тайната вечеря.

Средновековно съсловие: търговците.

Посока: юг.

Психологически тип: флегматик.

Значение: устойчивост, плодовитост, предприемчивост, практичност. Дарбата да умножаваш нещата. В лошите си проявления: твърдоглавие, консерватизъм, алчност. Воля, уме­нието да планираш нещата, да устояваш на промените и не­приятелите, да „пипаш здраво”.

При гадаене малките аркани се тълкуват като хора и съби­тия. В по-късните колоди пажът се превръща в принцеса, така че се получават две женски и две мъжки карти на различни възрасти. Събитията, които малките аркани предсказват, не бележат нов етап от вътрешното съзряване на питащия, неза­висимо колко са важни. Представляват случки, от които той може, а може и да не си е направил необходимите изводи. Мал­ките аркани не участват в медитациите.

Големите аркани (козовете)

Те представляват смисъла на учението, вътрешната част на храма. При гадаене се тълкуват като съдбовна промяна, оза­рение по важен въпрос, нов етап от пътя му.

Общият им брой е 22, а имената и поредните им номера са:

0. Глупакът (или Шутът, Лудият)

1. Фокусникът (или Магьосникът, Жонгльорът)

2. Папесата (или Върховната жрица)

3. Императрицата

4. Императорът

5. Папата (или Върховният жрец)

6. Влюбените (или Влюбеният)

7. Колесницата

8. Справедливостта

9. Отшелникът

10. Колелото на съдбата

11. Силата

12. Обесеният

13. Смъртта

14. Умереността (или Въздържанието)

15. Дяволът

16. Падащата кула (или Кулата, Божият дом)

17. Звездата

18. Луната

19. Слънцето

20. Страшният съд

21. Светът (или Вселената)

Разликите в наименованията на някои козове идват от раз­личните варианти на колодите, а някъде и от различните възможности за превод. Общият им брой 22 е важна стъпка към началния етап на тълкуването им. На всяка карта съответства по една от 22-те еврейски букви, които според Кабалата изграждат света. Мо­шеникът има 22 молитви, Откровението на свети Йоан също толкова глави. Твърди се, че всяка от книгите на Авеста - свещеният текст на Заратустра, написан със златно мастило върху 12 000 волски кожи, - се е състояла от 22 глави. Според легендата, след като Александър Велики ги унищожава, жре­ците възстановяват по памет около една трета от ръкописа и го подреждат в 21 книги. Интересно е да се обърне внимание, че това прави 21 плюс липсващата (двадесет и втора) част, която превърнала свещения текст в изначалната му цялост. Тези погубени за света знания съответстват на нулевата карта - Глупакът. Там изчезват тайните, които за добро или зло няма да разберем. 22 символизира проявите на човека в житейския му път, а в исторически мащаб представлява времето от сътворе­нието до свършека на света, числото на Вселената. Броят на номерираните карти обаче е 21, което се смята за числото на премъдростта. 2 + 1 = 3, което носи и допълнителния смисъл на постижение, синтез между противоположностите на ново ниво. Пълнотата на постигнатата цел.

Много окултисти се стремят да прокарат аналогии между Тарото и дванадесетте зодиакални знака, кабалистичните пъте­ки, божествата от различни езически пантеони, планетите, скъпоценните камъни и всичко, в което човек пожелае да види прилика. Резултатът е нееднозначен. Други пък делят поре­дицата от 21 номерирани карти на последователни тройки от дух, душа и тяло, като например (1) Магьосникът е дух, (2) Жрицата - душа, (3) Императрицата - тяло, (4) Императорът - отново дух, и т.н. Този подход също страда от противоречия. Трудно е например да приемем, че Отшелникът е „тяло”, а Колелото на съдбата - „дух”, както излиза според логиката му. Трети пък изобщо премахват мъжките образи от голямата аркана под предлог, че гадаенето на карти е женска привилегия - тактика, която в никакъв случай не обогатява значенията.

Тук имаме колкото автори, толкова и решения. Проблемът е, че Тарото е прекалено своеобразна система и не се натъпква добре в кутия с допълнително преиначена форма. Това е една добра възможност, ако търсите преки аналогии със зодиите или Кабалата, да си ги издирите сами. Все пак имайте пред­вид, че Тарото функционира и без тях.

Именно поради тази свобода на тълкуването днес броят на колодите Таро поставя непосилни задачи и пред най-страст­ните колекционери. Само от класическия тип можем веднага да споменем Тарото на Уейт, на Кроули, на Златната зора, на Салвадор Дали, Скандинавското, Артуровото, Келтското, Шекспировото (по герои и ситуации от пиесите), а също така и разновидности на „египетско”, „древногръцко”, „персийско”, „циганско”, „вещерско”, с подварианти билкарство, свещени животни и ню ейдж коктейл от световни религии, които не са успели да вземат участие в първоначалния вариант. Големите художници също не са подминати - има Таро според това, как би го нарисувал Леонардо, Климт, Дюрер, Рембранд и т.н. Сал­вадор Дали пък сам си го е направил. Колодите на практика нямат брой, защото всеки, който иска, може да патентова нова за пазара. Тази свобода е предварително заложена в картите и е едно от най-изумителните им качества. На края на книга­та ще можете при желание да си направите и собствени кар­ти.

От толкова много различни карти Таро как да разберем кое е истинското?

Тук може да се отговори с пример. Вероятно сте виждали много черешови дървета в живота си. Някои са били ниски, други - високи, някои са били добре поддържани, други - подивели, някои са раждали червени плодове, други - бели, някои са били млади, други - стари. И все пак, не бихте ли казали, че черешовото дърво си е черешово дърво и в никакъв случай не е топола?

ПЪТЯТ НА ДУХА

Пътят нагоре и пътят надолу са

един и същ път.

Хераклит, 540-480 г. пр.н.е.

За вселената

Таро се използва за познание, медитация, гадаене и игра.

Познание

То има една-единствена цел и тя е освобождаването на духа.

Например представете си един човек, който мечтае за ка­риера и високи постове, но все избира учителски назначения и поради това страда от дълбок вътрешен конфликт. Решението на проблема му може да се търси в две възможни направле­ния, идното е очевидното: да напусне училището и да потърси работа в администрацията. Другото е не така пряко и може да се сравни с кабалистичното ровене за скрития текст под ци­тата: човекът трябва да се вгледа много внимателно в себе си и да се попита защо „без да иска” прави това, което прави. Търсенето на отговор ще отнеме и време, и усилия. Накрая може би ще открие, че всъщност никога не е обичал около главата му да се въртят началници и цени свободното си време над всичко друго. Навярно - само и само да го оставят на мира - е обяснявал на близките си, които са изисквали „пове­че” от него, как е бил принуден от обстоятелствата отново да заеме учителски пост, как имал други амбиции, но светът не е за мечтатели. И може би дори сам си е вярвал. Но ако разбере, че е на мястото, което винаги е искал, ще влиза щастлив в клас и учениците няма да го забравят. Носим в себе си голяма част от съдбата си. Задачата е да открием коя е тя.

Преди всички мисли в сърцето

има образи - гъсти като горски храсталак,

и те израстват от корените до върха като

стъблото на дърво.

Чън И, XI век

Създателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг, за когото вече споменахме, изследва умствените и емоционал­ните разстройства на пациентите си и стига до извода, че те представляват опити на личността да постигне своята индивидуализация (или духовна цялост). Депресията потапя разума в мрак, а същевременно някъде дълбоко в човека и независимо от „ясното му съзнание” се вземат важни решения. Процесът е толкова мъчителен, че не всеки успява да излезе от него, но преодоляната депресия е нова стъпка по пътя към себепознанието. Дилемата е разрешена и връщане назад няма. Науче­ното не се загубва.

Разбира се, историята на психоанализата не започва с Юнг, а с неговия учител и колега, австрийския психолог Зигмунд Фройд (1856-1939). Той пръв прокарва граница между съзна­нието, където протичат мисловните процеси, и несъзнавано­то, съставено от потиснати спомени и всевъзможни, най-вече сексуални желания, които се стремят да избликнат на „по­върхността”.

Юнг приема от Фройд теорията за несъзнаваното, но отхвърля неминуемата му обвързаност със секса, така люби­ма на учителя. За Юнг несъзнаваното не е непременно възел от нереализирани намерения към майката и бащата, а не­достъпна част на ума, където идеите извират, противопоста­вят се една на друга и се преплитат като подводни течения отвъд „окото” на разума.

Несъзнаваното според Юнг от своя страна се дели на лич­но и колективно. Към първото принадлежат потиснатите спомени, желания и мисли на всеки отделен човек, а към второто - наследените спомени, желания, мисли на цялото човечество. Колективното несъзнавано е съставено от образи със символичен смисъл, към които хората от всички времена са имали постоянен достъп и са ги описвали в митове, легенди, вълшебни приказки; сънували са ги, сънуват ги и сега. Това са анимусът (мъжът в жената), анимата (жената в мъжа), пер­соната, Аз-ът, сянката, героят, цялостната личност. Появяват се в историите и сънищата ни като вълшебницата, змея, врага, мага, мъдрия старец, животното, което заговаря с човеш­ки глас. Юнг нарича тези общи за цялото човечество образи „архетипи”.

Човек преодолява вътрешните си конфликти и съзрява, като осветява връзките на личното си несъзнавано с колективно­то. Този процес, при който стъпка по стъпка индивидът раз­бира себе си и осъзнава собствените си артерии към общия резервоар от символични образи, Юнг определя като „индивидуация” или търсене на целостта на Аз-а. Индивидуацията трае цял живот. Напредвайки по пътя си, човек свлича обвив­ките, които първоначално е смятал за част от личността си, а в последствие са се оказвали мъртва тъкан, зад която се е при­кривал. Алхимиците наричат тези ненужни примеси „шлак”.

Далеч не всеки обаче успява да се изчисти от шлака си. Някои не смятат, че имат такъв. Други не мислят, че им е нужно да чистят. Но всеки е това, което носи у себе си. Или както отбелязва създателят на индивидуалната психология Алфред Адлер (1870-1937), друг ученик и колега на Фройд: „Начинът, по който се движи един човек, показва смисъла на неговия живот”.

В търсенето на Аз-а съществува обаче и един езиков про­блем. Съзнанието говори с думи и с тях формулира мислите си, а несъзнаваното си служи с образи и на всичко отгоре не ги обяснява. За да го разберем, превеждаме образите му в думи. Оттук следва, че за да му повлияем, трябва сами да влезем в света на образите. Да изоставим словесните убеждения и да изрисуваме наум точната картина, чрез която да му съобщим желанието си. Например, ако искате на следващия ден да сте в добра форма, няма смисъл да си повтаряте: „Утре трябва да съм в добра форма”, защото няма кой да ви чуе. Трябва да се съсредоточите и да си представите възможно най-ясно как ставате от леглото бодър и преизпълнен с енер­гия, пък ако искате, можете да си поръчате дори час за събуж­дане. (Всъщност според тази стара окултна практика можете да си поръчате и други неща.) По същия начин, за да влезем с диалог с Тарото, ще трябва да влезем в образите му. По-долу ще видим как.

Създаването на мисловни картини, или „визуализацията”, е важна част от магическите занимания. Според този подход към света, за да въздействаме на себе си или на обстоятел­ствата около нас, трябва да имаме някаква предварителна идея, някаква визия. Тя е първоначалната мая, чието влия­ние се разраства и преобразява събитията във все по-широ­ки кръгове. Това не означава, че фантазьорството е път към сбъдването на всяко желание. Но ясната и целенасочена мисъл има притегателната мощ на свръхтежка планета. Пра­вилото действа еднакво добре и извън окултизма. Например може би сте попадали на интервюта с преуспяващи бизнес­мени, които на въпроса: „Но как се решихте да поемете този риск?”, отговарят: „От много време ми се оформяше една идея в главата...”

Дали големите идеи ни се пораждат в главата, или „нещо” ни ги подсказва, за да ги доразвиваме с работа, не е ясно. А може би двете се случват независимо, но едновременно. Въпросът е, че сега, когато се захванете с картите, не бива да очаквате връзката с тях да проработи веднага. Вие просто ще въведете първоначалната идея в ума си. Постепенно тя ще засвети, ще се разгърне и с течение на времето все повече ще ви помага за едни неща и ще ви освобождава от други. Ще са необходими занимания, но това е разбираемо. Все пак никой не се е научил да свири само защото си е купил роял.

Свикнете да мислите за мисълта като за тъкан, която про­низва цялата Вселена. Всеки от нас е нещо като специфичен възел от нишките й. Смята се, че при подходящо съсредото­чаване върху тази тъкан можем да се свързваме с чужди мисли да проникваме до части от миналото или бъдещето. Никога не може да се види всичко, но обхватът на погледа, при веднъж заложена „програма”, има тенденцията да се разширява. Не случайно една от най-древните богини на Египет е Неит - тъкачката, която се самозаражда в извора на времето. Совалката й символизира преплитането на енергии, от чието съчетание се изгражда всичко във Вселената. За нея египтологът със специални интереси към алхимията Швалер де Любич (1887-1961) пише: „Способността да се разсъждава произтича от дуализацията и от сравнението между две понятия. Кръстосването символизира тази идея, а да кръстосаш, означава да изтъчеш. Важно е да се отбележи, че йероглифът за понятие, свързано с науката, знанието, мъдростта или минаването, изобразява късче тъкан. За съжаление, според египтяните „никой не е проникнал под наметалото на Неит, което я загръща... никой не я е виждал, защото тя е скрита”.

Очевидно не само колективното несъзнавано, но и разумът, при това от най-древни времена, се смята за общ. И уви, в голяма степен недостъпен.

Разбира се, идеята за тъканта на мисълта е символ, защото другояче тя не би могла да бъде изказана. Това обаче не я прави по-малко реална. Символът носи щастие, символът убива. Хората коленичат пред кръста или умират под нечие знаме, въпреки че първото е само две дъсчици, сковани в средата, а второто - парче плат.

Трудно е човек сам да произведе някоя дума в символ, за­щото зад хрумването му няма да има по-висша, преживяна от много хора истина. Например някой може да каже, че корнизът е символ на забравата, но едва ли ще се намери друг, който да го подкрепи. Нерядко обаче се натъкваме на изказвания, че „силиконът е символ на лъжата” или че „мерцедесът у нас е символ на просперитет” примерно. Това означава, че дори най-новите неща могат да трупат по-широки, надхвърля­щи прякото им описание значения. Символите постоянно се обогатяват и видоизменят, защото всяко следващо поколение добавя опита си към тях. В този смисъл те са живи и съществуват независимо от всеки индивид.

Големите аркани на картите Таро описват именно симво­личния път на живота. Двадесет и двете им изображения сключват пълния цикъл на личностното развитие: търсенето на мъдрост, психичното израстване, освобождаването на духа, постигането на вътрешна цялост. Според Юнг през първата част от живота си човек расте, влиза в отношения с общест­вото и разгръща способностите си. Това е слънчевата, насо­чена навън (екстравертна) част от индивидуацията. През вто­рата половина човек започва да изучава себе си, изправя се пред дълбините на психиката си и издирва връзките с вътреш­ната си същност. Това е лунната, насочена навътре (интровертна) част. В началото търсим успеха, а после търсим себе си; най-напред искаме да покажем на другите кои сме, после се опитваме и самите ние да разберем това.

При подредбата на картите в тяхната последователност в нещо като елипса, сплескана по хоризонталната ос, екстравертно-интровертната крива се вижда по-ясно.

 
 

 

 


Глупакът (0) е в началото на градацията, защото е „нищо”, а Вселената (21) е в края, защото е обобщението на всичко. Възходящата крива на себеизявата започва с Магьосника, продължава с Папесата, Императрицата, Императора, Папа­та, Влюбените, Колесницата, Справедливостта. Това е начал­ната половина от живота, слънчевата му страна. Отшелникът е първият знак за прелома към самовглъбяването. Колелото на съдбата бележи повратната точка. Силата е първата пре­дна карта от новата фаза. Тя е привидно външна, но същност е атрибут на духа. Обесеният, Смъртта, Умереността, Дяволът, Падащата кула, Звездата, Луната, Слънцето и Страшният съд са втората, лунната част от живота, осмисляне, вътрешното пътешествие.

Този е символичният път, който всеки, захванал се с Таро, трябва да извърви. По време на своето навлизане в картите търсачът ще преживее в синтезиран вид житейското си развитие. Процесът е изпълнен с приключения, открития и страхове, но това се очаква. Да си припомним, че при всяко посвещение в мистичен орден кандидатът е трябвало да изиграе собствената си гибел, за да надмогне в символичен план ужасът от смъртта. При Тарото кандидатът изживява в символи­чен план съзряването си, за да надмогне илюзиите на живота. Можем ли да гадаем, без да изучим картите, само като гледаме значенията им от книгата? Да, както можем да говорим за Австралия, без да сме я виждали.

Медитация

Медитацията носи мъдрост; липсата на

медитация ни оставя в невежество.

Знай добре какво те води напред,

какво те задържа назад, и избери

пътя, който води към мъдростта.

Буда (принц Гаутама Сидхарта, 563-483 пр.Хр.)

Започваме практическите занимания. Добре е предварително да си набавите карти. За медитациите ще ви е необходим източник на символите, тетрадка и химикалка. Оттук нататък гласът ми ще се обръща пряко към вас, защото поемаме по лабиринта.

Запознаване с картите

Прочетете обяснението за всяка карта много внимателно. Ако имате под ръка и други книги за Таро, сравнете информация­та, като допълвате картината за себе си. По възможност прерисувайте картата, независимо какво мислите за изобрази­телните си способности. По този начин ще забележите детай­ли, които погледът ви иначе ще подмине, и ще избегнете повърхностния ефект на първото впечатление. Ако очевид­ците на една катастрофа можеха да я видят на повторение, сигурно щяха да знаят по-добре на какво да обърнат внима­ние. Прерисуването е било задължителна практика в херме­тичния орден на Златната зора.

Изучавайте не повече от една карта на ден. Текстът е малък и се чете бързо, но умът ви ще има нужда от време, за да усвои или по-точно да присвои идеята. Вероятно и остатъкът от деня ще намери начин да ви демонстрира действието на картата в живота, така че бъдете нащрек.

Влизане в картите

Усамотете се. Съсредоточете се върху образа на картата. Уравновесете дишането си, като внимавате във всяко вдиш­ване и издишване. Постепенно отдайте пълното си внимание на картата. Затворете очи, като не я изпускате от съзнанието си. Задръжте образа във вътрешното си око. (Ако случайно мисловната картина изчезне, можете да повторите упражне­нието, но не прекалявайте с това. Съзнанието може да стане неуслужливо.)

В един момент ще видите, че картата е жива.

Представете си се как напускате тялото си от областта на сърцето. Тръгнете по въздушния път, който се появява под краката ви и се отправете към картата. Когато стигнете ръба или прага на картата, вече трябва да виждате вътре. Тук ще забележите, че картата, редом с оживяването си, малко се е видоизменила. Тя не прилича повече на схематична рисунка, а има отчетливи, реални черти и недвусмислено излъчва ха­рактера си.

Влезте в картата.

Огледайте се наоколо. Сега се намирате във вашето съзна­ние, което работи по зададената от вас програма. Вижте об­становката, почувствайте атмосферата. Опитайте се да запомните всеки детайл. Зад гърба си ще видите вратата на картата като светещ правоъгълник, който може да се случи в небето, върху някоя къща от пейзажа или където и да е. Наблюдавай­те какво ще направи персонажът от картата. Понякога той или тя общува с други хора, които се появяват наоколо като статисти във филм. Понякога ви заговаря. Понякога ви въвли­ча в собствените си действия. Понякога се оставя да бъде за­творен от вас и е склонен да отговаря на въпросите ви. По някога ви застрашава като кошмар.

Помнете, че каквото и да ви се случи, където и да попадне­те, ако искате да напуснете картата, не бързайте да отваряте очи, а първо излезте през „вратата”, после се върнете в себе си. (Спомнете си, че дори компютърът не бива да се изключва направо от контакта, а първо се излиза от програмата. Макар, че в случая тя не е „Уиндоус” а по-скоро „Доорс”.)

Останете в картата, докато трае съобщението й. То е нещо като филм, в който е възможно и вие да получите роля. Как да разберем кога съобщението е изтекло? Усеща се много ясно. Прилича на сън, който свършва, вода, която попива в пясъка, или видеозапис, след който екранът се покрива със снежин­ки. Тогава направете това, което ви бе препоръчано по-горе, само че не е нужно да бързате. Излезте през вратата на картата и се върнете в себе си.

Отворете очи.

Запищете видяното и чутото веднага и с най-малки подробности. Така ще можете по-лесно да систематизирате преживяването си. Впечатленията от картата са много ярки и това може да ви подлъже да мислите, че никога няма да ги забравите. Те избледняват, както вълнуващият сън или спомен. Току-що сте получили вашето съобщение от картата, така че не го похабявайте.

За да разтълкувате смисъла в детайли, потърсете ключо­вите думи от медитацията си в речника на символите. Те са най-често имена на предмети, участвали в „действието”, и се познават по своята натрапчивост. Прочитайки обяснението им, ще разберете скрития смисъл на преживяването. Не че някой е искал да го крие от вас. Просто светът на символите ви е говорил на своя език.

Запомнете: вие можете да влияете над обстоятелствата в картата. Подобна власт имате както в сънищата си, така и в живота. Човек участва лично в ситуациите, в които попада, и в този смисъл не е беззащитен.

За по-добра яснота ще приложа резултатите от собствени­те си медитации към всяка карта. Не очаквайте шедьоври от литературно естество. В никакъв случай не ги четете, преди сами да сте „влезли” в картата. Правя това единствено за да получите база за сравнение. Съобщенията на картите, като инсулина за диабетиците, се получават с индивидуална ре­цепта.

Гадаене

Съдбите ни упражняват влияние върху

нас дори когато още не сме ги разбрали

какви са: нашето бъдеще предопределя

закона на нашето днес.

Фридрих Ницше Човешко, твърде човешко

В гадаенето участват всичките 78 карти, независимо че ня­кои гледачи предпочитат да работят само с козовете. Големи­те аркани разкриват духа на ситуацията. Те са важните хора, събития или състояния, които упражняват въздействие върху съдбата ви. Малките аркани означават просто хора, събития и състояния.

Когато картата се падне изправена, тълкувайте я според смисъла й. Не се смущавайте от разнообразието на възмож­ните значения. Именно на тях Тарото дължи славата си на система, която помага да се прецени една ситуация в цялата й дълбочина. След известна практика ще добиете усета кои смисли са активирани и кои не. Когато картата се падне „с главата надолу”, това означава, че има някакъв проблем. Обърнатата добра карта може да носи обичайното си значение, само че засилено до опасна крайност. Може да означава и неблаго­приятна липса на въпросното качество. А понякога е просто забавяне на очакваните с нетърпение резултати. Например Колесницата, най-просто казано, означава триумф. Обърна­ла, картата може да предупреждава както за безсилие, така и за арогантност. Би могла обаче да предсказва и отлагане на триумфа, защото във връзка с него има още работа. Естествено, когато неприятна карта се падне с главата надолу, това е добър знак, че нещата се оправят или че злото ни е отмина­ли С две думи, обърнатите карти с положително значение се тълкуват отрицателно. Обърнатите карти с отрицателно значение се тълкуват положително.

Ако за отговор на въпрос излезе отрицателна карта, внимавайте да не съсипете човека пред себе си. Все пак, винаги се гадае за, някакъв отрязък от време, а не от вас до края на вечността. Имайте предвид, че повечето карти не са участва­ли в подреждането, а чакат своя ред в тестето. Това са дните, които още не са дошли. Просто обяснете, че в обозримо бъде­ще не се очертава положителен отговор на въпроса, а после разяснете картата, която се е паднала, с подробности. Първо, по този начин ще кажете истината, и второ, ще помогнете на човека да се мобилизира и да запази надеждата си. А тя има свойството да сбъдва мечти.

За какъв период от време гадаят картите? За какъвто си намислите. Имате право да гледате на някого за цял живот, стига да виждате смисъл в подобни мащабни операции. За мен лично е удобно бъдещето да се простира не по-далече от година - две. Така събитията ще се запомнят и очакват. За по-дълъг период абсурдът на неизвестното може да изведе пред­сказанието от разумните граници и питащият да няма полза. Не мислете, че казаното за бъдещето ще се сбъдне точно 100%, защото това не се случва на никой гледач. Първо, и най-острият слух понякога чува неща, които не са били казани. Второ, бъдещето, макар и „вече готово” от постъпките на всички ни, е една пластична маса. Ако това ви изпълва с недоверие, погледнете настоящето - от него по-сигурно няма, и все пак още сега можете да хвърлите тази книга и да излезете навън, а може и да продължите да я четете. И двата избора са в състояние да предизвикат какви ли не последици. Щом настоящето може да се моделира, какво да кажем за бъдещето?! Неит постоянно тъче тъканта си.

Не бързайте, каквото и да се падне, да вещаете тежки прокоби към човека, който ви е помолил да му гледате. Едно зло­вещо предсказание може да кодира такава черна увереност в съзнанието, че човекът сам да се втурне да сбъдва неприят­ностите си. И тогава гледачът ще има сериозно участие в тях. Така че ако картите предскажат нещо лошо, отправете го по-скоро като предупреждение. Човек се консултира с картите, за да знае какво да очаква и как да действа, а не защото се чуди как точно да се самоубие.

Казвайте само истината, защото ако лъжете, и картите ще се научат да лъжат.

Не използвайте колодата, с която гадаете, за игра и не да­вайте да я пипат други хора. Картите, като всеки друг пред­мет, поемат от въздействието на човека. По-чувствителните в областта на психометрията могат просто да стиснат в ръка нечия лична вещ и в главата им да изникнат сцени от живота на собственика. Ще напомня обаче, че и най-нечувствителните предпочитат да пребоядисат наскоро закупения апартамент, преди да се нанесат в него. Поради тази причина е добре кар­тите да се държат увити в едноцветна копринена кърпа (най-често се препоръчва черна) и в дървена кутия. С течение на времето почти всяко от тези изисквания може да отпадне. Ку­тията може да не е дървена. Или да си остане оригиналната картонена кутийка на колодата. Кърпата може да не е едноц­ветна. Накрая може и да няма кърпа. Едно е важно: не оста­вяйте някой да си играе с картите ви. Не бихте го допусна­ли с никоя своя вещ, на която държите.

Тестето трябва да е ново и да не носи отпечатъка на чужд живот върху себе си.

Традиционно се препоръчва колодата да се държи в най-източната част от дома.

Не гадайте нощем след 12 ч. Ами когато сменят лятното време със зимното, ще попитате вие. Това няма значение, защото в света на символите 12 ч. е 12 ч., независимо на какви астрономически съчетания отговаря. След 12 и двете стрел­ци на часовника тръгват надолу и мракът се възцарява. Под­емният свят или „светът на Амента”, както са го наричали ценните египтяни, е мястото, където мъртвият бог на слънцето пътува, за да възкръсне отново на следващия ден. Същото мъчително пътешествие поемат и душите на умрелите. Амента е речна долина, обградена от планини, които преграждат достъпа до земята и небето. Там цари непрогледен мрак и ужас за душите, които се загубят. От тъмнината ги дебнат чудовища, които никой не може да види добре. Когато нощта навлезе в своя най-черен етап, дори светлината на Ра е угаснала, единственият пътеводен знак за мъртвите остават пламъците, които продължават да излизат от устата на неговата лодка-змия. Така казват египтяните. Нима някой би искал в тези часове да се рови из неизвестното?

Неделята е отредена за почивка и поради това е неблаго­приятен ден за гледане. Ако ще се забавлявате с карти, играйте на тях.

При гадаене седнете така, че питащият да е на юг, а гледачът на север. Или ако ви се налага да седнете под ъгъл, питащият да е по на юг от гледача. Според окултната тради­ции земните сили вървят от север на юг и това е положение­то, което трябва да заемете, ако не искате питащият да доми­нира над ситуацията. В случай че не сте наясно с посоките, седнете там, където вярвате, че е север.

Преди да започнете да редите картите, задръжте тестето в ръце, съсредоточете се и се помолете наум с вас да са само доброто и истината. Молитвата си я формулирайте със свои думи. Не може ли да се каже вместо молитва заклинание? Може, ако разчитате, че силата на заклинанията ви е достатъчно голяма, за да се пребори с всякаква злонамереност (Произтичаща както отвън, така и от вас самите). Ако по този въпрос имате някакви съмнения, дръжте се за молитвата. Винаги е по-сигурно, когато делата се отнесат до по-висша инстанция.

Докато още не сте усвоили значенията на картите, добре е да правите справки в книгата. Целта е обаче така да свикнете с тях, че изображението и всички варианти на тълкуването да се появяват в ума ви едновременно. От този момент нататък точното предсказание собственоръчно ще избутва отклоня­ващите се мисли извън светлината на прожектора. Ако при­мерно се е паднал Отшелникът, а вие по грешка говорите за Обесения, не се поправяйте. Това означава, че на същото мя­сто е трябвало да седи именно Обесеният. Вие не четете от картите, а от света на символите. Картите са само вратите, през които прониквате в него.

Допустимо е да се консултирате с питащия за нещата, кои­то ви се струва, че не пасват. Например: „Тук виждам, че у дома ви има много пари, а според тази карта изпитвате па­рични затруднения”. Хората си знаят по-добре какво им е и нищо чудно на този въпрос да получите отговор: „Вкъщи на­истина има пари, но те са на баща ми, пък той си е наумил да ги влага в апартамент”. Животът е толкова странен, че карти­те само могат да го следват.

Ако гледате на конкретен въпрос и отговорът му излезе относителен и неудовлетворяващ, можете да хвърлите още една карта за доуточняване. Но помнете, тя е за доуточнява­не, а не за опровергаване. И колкото повече карти за доуточ­няване хвърляте, толкова повече ще се отдалечавате от ис­тината. Тарото не търпи насилие. Накрая ще ви каже това, което искате, но то няма да е това, което ще стане. Много пъти случките в живота ни са относителни и неудовлетворя-ващи, и картите не са виновни. Ако питащият не е в състоя­ние да понесе неблагоприятен резултат от гледането, по-доб­ре да не му се гледа. Тарото е и нещо като зар - хвърлиш ли го, вече си в играта.

Не е добре да се повтаря гледането по въпрос, за който вече сте получили отговор. Докато още не се е сбъднало пре­дишното предсказание, не търсете потвърждения в нов се­анс. Има един-единствен случай, при който се налага да се повтори гледането, и той е когато нещо пречи. Това се усеща лесно. При повечето подреждания се започва с тълкуване на миналото или общата атмосфера около проблема. Ако тези съвършено известни на човека пред вас факти се окажат неверни, нещо не е наред. Неблагоприятно въздействие могат да оказват канцеларските обстановки, многото хора наоколо, празното любопитство. Тогава хвърлете втори път и ако пак се получи същото - например питащият е току-що уволнен, а картите твърдят, че мислите му се въртят около хармонична връзка - значи проблемът не е случаен. Примирете се, че няма видимост, и приберете Тарото.

Гадаенето с карти добро ли е, зло ли е, грях ли е, не е ли грях? Ако го правите за добро, значи е добро; ако го правите за зло, значи е зло; ако смятате, че е грях, вероятно е грях. Картите са инструмент, а не свещена реликва. От пръчката един ще направи възпитателно средство, а друг - флейта. С лопатата един ще копае, друг ще разцепи главата на съседа си. Доброто и злото са в нас и предметите не са ни виновни. А ако се страхувате, че чрез картите подмолно ще изтръгнете информация, която някой там, горе, се е опитвал да запази за себе си, навярно не ви липсва самонадеяност.

Тайната на доброто гадаене е практиката. Отначало вие ще научавате картите. По-нататък те сами ще ви учат. Питайте сравнявайте резултатите от гледането с това, което се случва, дописвайте им значенията. Картите са само врати. Помнете: вие сте ключът.

Но не си въобразявайте, че от вас произтичат отговорите.

НАЧИНИ НА ПОДРЕЖДАНЕ

При повечето начини на гадаене предварително трябва да из­вадите картата на просителя настрана. Някои я определят спо­ред професията, други според цвета на косата или очите. Най-сигурно е да се избере според зодията, защото там няма да се натъкнете на изключения от рода на руса коса и кафяви очи или дипломиран агроном на работа в армията. Огнените знаци са жезли, водните са чаши, въздушните са мечове земните - монети. Хората, които преценявате, че са навлезли в своята възрастова или социална зрялост (имат деца, кариера или просто много рождени дни зад гърба си), определяте като крал или кралица. Младите са рицар („принц” в по-новите колоди) за мъжете и паж (принцеса) за жените.

Картите се разбъркват първо от гледача, и то така, че „из­правени” и „обърнати” също да се размесят. После питащият ги бърка както намери за добре, докато мисли за проблема си. Накрая ги оставя на масата и ги цепи три пъти с лявата си ръка наляво. (Ако дясната ръка символизира разума, за лява­та остава несъзнаваното.) Гледачът събира трите купчинки в една - също с лявата си ръка, казва си молитвата или закли­нанието наум и започва подреждането.

Не е нужно питащият да присъства. Можете да гледате от разстояние на някого, зад гърба му, а също и на ситуации, които няма как да ви цепят картите - например политическа­та или икономическата обстановка в страната. В такъв слу­чай гледачът сам прави и манипулациите на питащия. Или пък предоставя това на някой приятел, който се интересува от същите въпроси и иска да участва в гледането.

Гадаенето по конкретен повод е по-семпло. Въпросите са два типа - едните са за отговор „да” и „не”, от рода на „Ще замина ли на специализацията?”, а другите изискват специално обяснение, например: „Какво мисли за мен колегата ми Иван?” или „Какво ще стане с наследството?”. Някои гледачи искат да чуят въпроса, за да знаят в каква насока да обяс­няват картите. Аз лично предпочитам да не го знам, за да оставя само картите да говорят. Не съм сигурна, че биха спече­лили, ако се разгърна в съчинения по готова тема. Най-добре е да се каже какво се е паднало, пък питащият сам да си на­прави връзките. Все пак целта на Тарото е да се изслуша не­известното.

Важно е въпросът да е формулиран стегнато, а не да се отклонява в два подвъпроса, като например: „Мария обича ли ме и ще се разведе ли с мъжа си?”. Също да не плува върху море от неяснота. Например: „Ще се сбъднат ли меч­тите ми?”, ако не сте сигурен кои са мечтите ви. Картите ще намерят отговори и на тези допитвания, но те ще изглеждат като рамка на липсваща картина.

Келтски кръст

Това е класическото подреждане за отговор на въпрос. По­явява се в множество разновидности, но в него задължително участват 10 карти, подредени по определен начин - шест в кръст и четири във вертикално изправено „копие”. (Тъй като има колкото гледачи, толкова и тълкувания на Келтския кръст, Как повтарям, прилагам вариант.)

Картата на питащия се поставя в средата на масата.

1. (Върху картата на питащия.) Дава общата атмосфера около въпроса. Обстоятелства, ситуация, център на про­блема.

2. (На кръст върху първата.) Противодействащи влияния. Винаги се тълкува като изправена, независимо в коя посока е обърната.
3. (Под първата.) Какво лежи в основата на проблема. Това може да е човек, събитие в миналото или настоящо усещане, което генерира напрежението.

4. (Вляво от първата.) Сегашен развой, близки промени.

Тук излизат влияния, които вече са задвижени или се

очакват в близките дни.

5. (Над първата.) Какво би могло да стане, ако просите­лят

продължава да действа по досегашния начин.

6. (Вдясно от първата.) Какво ще се случи във връзка със

ситуацията, без да е отговорът на въпроса.

7. (В основата на копието отдясно на кръста.) Страховете

и притесненията на просителя.

8. (Над седмата.) Какво мислят хората около питащия,

които са запознати с проблема.

9. (Над осмата.) Надеждите и мечтите на питащия

по въпроса.

10. (Над деветата.) Отговорът на въпроса.

Примерно гледане

Т. пита: „Ще получа ли до 6 месеца своя дял от реституираните гори на дядо ми?”.

Отговор:

1. Седмица жезли (обърната). Битката за имота е силна и много хора пречат. Но те са обединени в интересите си, а Т. има необходимата воля да надделее над тях.

2. Глупакът. Т. не разбира нищо от закони, имоти и дела, понякога обаче невежият може да се окаже в по-добра пози­ция от хитреца, защото не е забъркан в нищо. На тези, които нямат умения, Бог им помага с късмет.

3. Луната. В основата на проблема лежи пълната неяснота и мрак. Обстоятелствата са в състояние на постоянна промяна. Липсват пазар за горите, ясни закони за подялба, а във въпросния случай - реален купувач. Всяко движение е пипнешком и в неизвестното.

4. Императорът. На страната на Т. ще се намеси (или вече се е намесил) крайно влиятелен човек, чието въздействие ско­ро ще се усети. (Оказва се, че Т. има роднина бивш политик, който също е заинтересован от реституирането на имота в едни по-благоприятни граници, така че тя сподели надеждите си той да е поел случая „присърце”.)

5. Деветка монети (обърната). Както вървят нещата около Т., тя спокойно може да се размине с парите си. Картата показва и че парите в нейния случай са въпрос на шанс, а не на заслуга, и в този смисъл няма нищо по-лесно от това, да минеш покрай златното съкровище със затворени очи.

6. Петица чаши (обърната). Т. ще гледа как роднините от другия клон на фамилията вече ползват своите дялове от на­следството. Гледката толкова ще я угнети, че ще забрави за хубавия собствен дял в ръцете й.

7. Принц монети. Т. няма кой знае какви страхове. Не живее нашироко (все пак се пада принц, а не крал), но пък има с какво да живее. Това обяснява и пасивността й по въпроса. Все пак е практична и наясно с позицията си.

8. Петица жезли. Интересите на сведущите по въпроса са така преплетени, че наникъде не може да се отиде. Спорещи­те страни са повече от една. Неангажирани наблюдатели няма. Въпросът е, че всеки роднина дърпа в своя полза, което не помага на движението в обща посока.

9. Тройка мечове. Ако картата на раздялата е сред надеж­дите, значи надеждите не са кой знае какви. Т. е готова вън всеки момент да се раздели с идеята за чудотворно забогатя­ване. (Когато по-късно се върнах към това гадаене, видях, че картата може да е искала да съобщи за разединение между участващите страни. Различните бъдещи съсобственици имаха различни идеи за това, как най-добре да се оползотворят го­рите, но никой не можеше да се наложи над другите, защото бяха вързани с общи документи. Едно още по-добро тълкува­не би било, че Т. се надява на своевременна подялба, за да се прекратят между роднинските баталии, но това съвсем не ми хрумна тогава. Човек се учи, докато е жив.)

10. Десетка чаши (обърната). В рамките на шест месеца няма поводи за семейно тържество. Или ако предпочитате черно-белите дефиниции: не.

Звездата
Реди се под формата на шестолъчна звезда.

1. (Върхът на звездата.) Въпросът.

2. (Долен ляв лъч.) Положителни влияния.

3. (Долен десен лъч.) Отрицателни влияния.

4. (Горен ляв лъч.) Миналото.

5. (Долен централен лъч.) Настоящето.

6. (Горен десен лъч.) Бъдещето.

7. (По средата.) Отговорът на въпроса.

 

 

Циганска магия

Реди се под формата на подкова, обърната с краищата надолу.

1. (По средата на ръба на подковата) Сегашната

ситуация.

2. (В ляво) Какво показваш на другите.

3. (В дясно) Какво криеш.

4. (Надолу към ления край на подковата) Какво искаш.

5. (Надолу към десния край на подковата) Как вървят нещата.

6. (Долен ляв край.) Какво ще се случи.

7. (Долен десен край.) Какво означава то за тебе.

Въпроси и отговори

 

 

Въпроси и отговори

Питащият задава въпрос и гледачът поставя на масата карта; с лице надолу. Питащият може да зададе колкото си иска въпроси по най-различни теми и гледачът всеки път вади по­редната карта, без да я обръща. Спират, когато възникне опас­ност да забравят на коя карта кой въпрос съответства. После ги откриват една по една и ги тълкуват. Този начин е много удобен, защото допуска разнородни въпроси и вникване в кой­то и да е проблем по избран от просителя ъгъл.

Най-често човекът срещу вас няма да има въпрос, а просто ще иска да види какво се е насъбрало в невидимата поща за него. Тогава редите картите по други начини:

Общо гледане

В него изпъкват по-важните моменти от живота на питащия. Само че акцентите са степенувани според ценностната сис­тема на Тарото, а не обезателно според собствената му цен­ностна система. Затова не е сигурно, че ако той/тя има ня­какъв специален въпрос наум, отговорът му ще излезе в това гледане. То обаче ще му покаже къде стои в живота, как да приема миналото си и какво да очаква.
Първо се изважда настрана картата, която символизира Аз-а на питащия. Картите, както и в предишните случаи, се разбъркват от гледача, а после и от питащия, който накрая ги цепи на три части с лявата си ръка наляво.

Гледачът прибира колодата и я подава за още едно цепене. Този път питащият я „прерязва” с картата си, която е обърна­та нагоре, за разлика от цялата колода, която е с лице надолу.

Гледачът взема картата на питащия, заедно с първата под нея, и ги поставя - както са една върху друга - по средата на масата.

Подрежда останалите карти около централната, като офор­ми три хоризонтални редици от по пет карти. Реди картите симетрично и винаги по един и същ начин.

Тълкуване: Долната редица е миналото. Средната е настоящето. Горната е бъдещето. Картите в настоящето, вляво от центъра, са обективните събития в живота на питащия. Картите в настоящето, вдясно от центъра, са мислите му. Карта­та, скрита под централната, се разкрива накрая и показва какво му е на сърцето. Или с други думи, кое за него в момента е най-важно.

Близките карти могат да се отнасят до едно и също събитие или да имат причинно-следствена връзка. Между тях обаче може да няма и нищо общо и вие трябва да прецените това. Картите около ъглите представляват по-далечни събития от тези, които са около центъра.

В това гледане навсякъде могат да се слагат доизясняващи карти.

Чакри

Картите се редят по диагонал, отдолу вляво, нагоре вдясно и показват общото състояние на питащия.

1.

(Муладхара) Физическа енергия.

2. (Свадистхана) Сексуална енергия.

3. (Манипура) Емоции и жажда за власт.

4. (Анахата) Духовна енергия и любов.

5. (Вишудха) Способност за себеизказ, творческа енергия.

6. (Савикалпа самадхи) Духовна реализация и интуиция.

7. (Нирвикалпа самадхи) Духовно единство с Вселената.

 

Кабала

Картите се редят в десет купчини от по седем карти отгоре надолу по
фигурата на Дървото на живота, проектът е грандиозен и в един по

стегнат вариант може да се прави с по три или една карта.

1. (Кетер) Интелект, висота, , връзка с Бога, висша същ­ност, идеализъм.

2. (Хохма) Творчески идеи, раз­витие, въпроси, свързани с бащинството.

3. (Бина) Знания, устойчивост, въпроси, свързани с майчин­ството.

4. (Хесед) Добродетели, мило­сърдие, душевна широта,

конструктивност, придържа­не към правилата.

5. (Гевура) Боеспособност, воля за надмощие, сила, гняв,

разрушителност, непризнаване на правилата.

6. (Тиферет) Божията красота, здраве, виталност, жизнена сила.

7. (Нетцах) Любов и секс, импулсивност, инстинкти, връз­ка

с природата, съзидателност, страст.

8. (Ход) Умения и занаяти, на­ука, професия, умствена

дейност, разум, логика.

9. (Йесод) Въображение, тайнството на магическата мощ, скритият Аз,

сексуалност.

10. (Малхут) Светски дела, къща и дом, наследство, тяло, „панаирът”

на живота.

 

Зодиакални домове

Картите се редят в кръг, обратно на часовниковата стрелка, като от първа до трета са в долната лява четвърт, от четвърта до шеста - в долната дясна четвърт, от седма до девета - в горната дясна четвърт, и от десета до дванадесета - в горната лява четвърт.
(Първи дом) Вроден характер, общ облик.

(Втори дом) Пари, финансови възможности,

амбиции за успех.

(Трети дом) Умствени заложби, речеви умения,

контактност, комуникативност, рационални

връзки, кратки пътувания.

(Четвърти дом) Първоначален дом, родители,

произход, наследственост, поземлена собственост,

способността да довеждаш нещата докрай.

(Пети дом) Сексуален живот, наслади, забавления,

най-съкровените копнежи, деца, хазарт, рисковани

начина­ния.

(Шести дом) Здраве, тяло, физическо състояние,

храна, облекло. Услугите, които ви правят,

начинанията, които предприемате по

целесъобразност (не за развлечение).

(Седми дом) Партньори, съпруг или съпруга,

делови съдружници, домашни любимци, правни

спорове, от­крити врагове.

(Осми дом) Това, което ви убива; това, което ви възраж­да. Завещания, наследства.

(Девети дом) Възгледи, научни, философски и религи­озни наклонности. Духовни стремежи и способността да бъдат постигнати. Далечни пътувания, сериозни ре­зултати.

(Десети дом) Призвание, служба, професия. Отговор­ности и привилегии. Отношения с началниците и влас­тите.

(Единадесети дом) Приятелството, хората, които ви при­вличат. Обществен живот, отношение към човечество­то.

(Дванадесети дом) Ограничения и забрани, спънки, чуж­да власт. Затвор, армия, манастири, езотерични обще­ства. Всичко тайнствено. Интриги.

Психоаналитичен лабиринт (по Мъри Хоуп)
Картите се редят в ъглите на три въображаеми квадрата, кои­то влизат един в друг. Започва се от най-големия квадрат по часовниковата стрелка и се завършва с най-малкия. Така по­лучаваме четири диагонала от по три карти. Тринадесетата карта поставяме в центъра.

1. Егото на питащия (сегашно състояние).

2. Недостатъци и как да ги преодолее.

3. Творчески потенциал.